— Да, за това са особено придирчиви.
Гутред размисли.
— И все пак смятам, че трябва да го направя, защото богът на Едред наистина има сила. Ето, виж оня мъртвец. Истинско чудо е, че толкова време не се е разложил!
Датчаните бяха запленени от реликвите на Едред. Повечето не разбираха защо група монаси ще разнасят един труп, една глава на мъртъв крал и една богато украсена книга из цяла Нортумбрия, но разбираха, че тези неща са свещени и това ги впечатляваше. Светините притежават мощ. Те са пътека от нашия свят към по-великите светове на отвъдното и още преди Гутред да пристигне в Кеър Лигалид, някои датчани бяха приели покръстването като начин да се възползват от тази мощ за лична облага.
Аз не съм християнин. В наши дни не е здравословно да си го признавам, понеже епископите и свещениците имат твърде голяма власт и е по-лесно да се преструваш на вярващ, отколкото да плаваш срещу течението. Закърмен съм с християнството, но на десетгодишна възраст, щом се озовах в семейството на ърл Рагнар, открих, че старите саксонски богове, които са също богове на датчаните и норвежците, ми допадат повече от един Бог, принадлежащ на толкова далечна страна, че досега не съм виждал никой, който да е стъпвал там. Тор и Один са бродили из нашите хълмове, спали са в нашите долини, любили са нашите жени, пили са от нашите ручеи и това ги прави някак близки и родни. Друго, което харесвам при тях, е, че не са обсебени от хората. Имат си свои вражди и любовни авантюри и през повечето време изобщо не ни обръщат внимание, докато християнският Бог сякаш си няма друга работа, освен да се занимава с нас. Измисля всевъзможни правила, заповеди и забрани и се нуждае от стотици свещеници и монаси, които да следят за спазването им. Струва ми се доста мрачен Бог, макар църквата все да повтаря колко много ни обичал. Никога не съм си позволявал глупостта да мисля, че Тор, Один или Ходер2 ме обичат, макар и понякога да се надявам, че ме считат достоен за тях.
Но Гутред искаше мощта на християнските реликви да работи за него, поради което, за огромна радост на Едред, помоли да бъде покръстен. Церемонията се състоя под открито небе, пред голямата църква, където младият крал бе потопен в огромна бъчва с речна вода, докато всички монаси издигаха молитвено ръце нагоре и славеха Бога. После го загърнаха в мантия, а Едред го короняса повторно, полагайки върху мократа му коса диадемата от позлатен бронз на покойния крал Осуалд. Намазаха челото му с миро, дадоха му меч и щит и го накараха да целуне както евангелието от Линдисфарена, така и устните на свети Кътбърт, чийто ковчег бе изнесен за целта отвън, пред очите на цялото множество. Гутред даваше вид, че се радва на случващото се, а абат Едред толкова се трогна, че измъкна украсения с гранати кръст от съсухрените пръсти на светията и го окачи на врата му. Впрочем украшението не се застоя дълго там — след като кралят бе показан с него на парцаливите си поданици сред руините на Кеър Лигалид, то бе върнато на мъртвия си собственик.
Вечерта се състоя пиршество. Храната бе оскъдна — само пушена риба, варено овнешко и корав хляб, затова пък пивото се лееше като река, така че на другата сутрин всички бяха махмурлии за първия Уитан, или кралски съвет на Гутред. Като датчанин той, естествено, не бе привикнал на подобни събития, където присъстваха всички танове и висши духовници, но Едред настоя Уитанът да се проведе без отлагане, а Гутред да го председателства.
Срещата се състоя в голямата църква. През нощта бе валяло и от рехавия тръстиков покрив се процеждаше вода, така че присъстващите постоянно се местеха, стараейки се да избегнат студените капки. Нямаше достатъчно столове или табуретки, затова насядахме по застлания с рогозки под, образувайки широк кръг около Едред и Гутред, които се настаниха край отворения ковчег на Кътбърт. Бяхме общо четирийсет и шестима души — половината духовници, а другата половина едри земевладелци от Кумбраланд, както саксонци, така и датчани. Обстановката бледнееше в сравнение с кралските съвети в Уесекс. Нямаше блясък, нито показно богатство. По ръцете на датчаните дрънчаха гривни, а неколцина саксонци носеха сребърни брошки, но всичко изглеждаше повече като сборище на фермери, отколкото като заседание на държавни големци.
Едред обаче имаше грандиозни идеи. Той започна, като ни запозна със събитията в останалата част от Нортумбрия. Знаеше какво се случва там, понеже получаваше доклади от свещениците из цялата страна. Според тези доклади Ивар още бил в долината на река Туеде, където водел люти, но разпокъсани сражения срещу силите на шотландския крал Аед.