Четирима от гребците бяха саксонци, трима норвежци, трима датчани, а последният — ирландец. Той седеше на пейката срещу мен и отначало не разбрах народността му, защото рядко обелваше дума. Беше мургав, жилест, чернокос и макар да бе само с година по-възрастен от мен, носеше белези като воин ветеран. Забелязах, че екипажът го държи под око, сякаш се бои да не създаде неприятности. По-късно през деня вятърът се обърна откъм юг и пак ни бе наредено да гребем. Ирландецът теглеше веслото с навъсено изражение и аз го попитах как се казва. Хака ме чу и веднага дотърча, удряйки ме по лицето с дръжката на камшика си. От носа ми рукна кръв. Той се засмя, но бързо смръщи вежди, защото не показах признаци на болка.
— Ще си държиш езика зад зъбите, ясно? — викна, като ме удари пак. — Ти си едно нищо! Повтори, какво си? — Аз премълчах и той ме удари отново, по-силно. — Какво си?
— Нищо — изръмжах.
— Ха, проговори! Нали ти наредих да мълчиш — изкрещя той, доволен, задето ме е подвел да наруша правилата, и като ме удари за последно по темето, се отдалечи. До вечерта гребахме в мълчание, а щом се мръкна, ни оставиха да спим, но преди това съединиха оковите ни с верига. Винаги правеха това, а докато един се навеждаше, за да ги свързва, друг пазеше отстрани с лък и поставена върху тетивата стрела.
Свери знаеше как да командва кораб с роби. През първите дни постоянно дебнех възможност да нападна, но такава нямаше. Оковите никога не слизаха от краката ни. Ако спирахме в пристанище, ни натикваха под навеса на кърмата и заковаваха входа му с дъски. Тогава поне можехме да говорим помежду си и аз разбрах по нещо за останалите. Четиримата саксонци бяха продадени в робство от Кяртан. Земеделци в предишния си живот, те кълняха християнския Бог за несгодите си. Норвежците и датчаните бяха все крадци и разбойници — мрачни типове, осъдени на робство от своите сънародници. За ирландеца, чието име бе Финан, не узнах почти нищо, защото неизменно оставаше бдителен и затворен. На ръст бе най-дребен от всички ни, но имаше яко тяло и дръзко лице, обрасло с гъста, черна брада. Също като саксонците, бе християнин — или поне носеше на шията си дървен кръст, който понякога притискаше мълчаливо до устните си, докато се молеше. Макар сам да не говореше, внимателно слушаше историите на другите роби — в повечето случаи лъжливи — за жени, подвизи и отминали пиршества. Само понякога, когато смяташе, че всички останали спят, Финан тихо тананикаше тъжна песен на родния си език.
Щом спазаряха стока на някое пристанище, ни вадеха от тъмния затвор, за да я товарим в трюма, намиращ се по средата на кораба, зад мачтата. Екипажът се напиваше на пристанището, но двама винаги оставаха трезви, за да ни пазят. Ако застанехме на котва по-далеч от брега, се случваше Свери да ни пусне на палубата, но винаги със свързани окови, за да не може никой да избяга.
Първото ми плаване на „Търговец“ беше от ветровития бряг на Нортумбрия до Фризия, където ни посрещна странен пейзаж от ниски острови, пясъчни плитчини и обширни, заливани от приливите мочурища. Спряхме в невзрачно пристанище, където освен нас имаше още четири кораба, всичките с робски екипажи. Оттук натоварихме пушена херинга и кожи от видра.
От Фризия продължихме на юг, към Франкия. Разбрах, че сме пристигнали там по думите на Свери, който слезе на брега и се върна в мрачно настроение.
— Проклети франки — измърмори на хората си. — Проклети, стиснати копелета! — Той видя, че го гледам, и ме шамароса през лицето, цепвайки кожата ми със сребърния пръстен с кехлибар, който носеше. Същата вечер се затвори под навеса отзад на кърмата и хвърли руническите пръчки. Подобно на всички моряци, Свери бе много суеверен и държеше комплект такива пръчки в кожена торбичка. Смяташе, че никой няма да разбере, но аз ги чух как изтракаха върху палубата. Вероятно поличбата им е била добра, защото реши все пак да остане при проклетите, стиснати франки. След три дена пазарлъци натоварихме остриета за мечове, върхове за копия, коси, ризници, тисово дърво и овча вълна. Поехме с всичко това обратно на север — далеч на север, при датчаните и свеите3, където франкските метални изделия се ценяха високо, а от тисовото дърво щяха да се изработят плугове. С печалбата Свери купи желязна руда, която откарахме обратно на юг.