Но престарелият свещенослужител само се усмихна.
— Наистина, твоята осиновителка и аз разговаряме от време на време. И в името на Онзи, който каза, че всички деца са деца на Бога, аз бих искал да ти бъда наместо баща.
Гауен поклати глава, припомняйки си историите, които бе чувал за християните.
— КАТО УЗНАЕШ всичко, няма да ме искаш за свое дете. Има още една жена, която се грижи за мен като втора майка — тя е Кралицата на Дребния народ, на тези, които наричат феи. Ти познаваш ли я?
Старият човек поклати глава.
— Съжалявам, че не съм имал тази чест, но съм сигурен, че тя е жена, достойна за уважение.
Гауен се поуспокои, но все още не бе готов да се довери изцяло на стареца.
— Чувал съм също, че християните считат всички жени за порочни…
— Аз не съм на това мнение — отбеляза отец Йосиф, — нито пък Божият син е казвал нещо подобно, докато бе сред нас. Много жени бяха в кръга на най-близките му последователи — като онази Мария от Витиния, която сигурно щеше да му стане и жена, ако бе останал жив, и другата Мария от Магдала, за която Той каза: „Прощават й се многото грехове, задето много обикна.“ Разбира се, няма нищо вярно в това, че жените са порочни. Твоята осиновителка Кайлеан е прекрасна жена. Казвам ти, жените не носят порока в себе си, а просто понякога грешат и се объркват — също както и мъжете. Ако една жена е грешница, това не важи и за всички останали.
— Значи Кралицата на феите не е лоша, нито пък дъщеря й?
Старецът наистина изглеждаше добронамерен, но Гауен искаше да е съвсем сигурен.
— Не мога да кажа нищо, защото не познавам Кралицата. За народа на Древните се говори какво ли не. Има хора, които твърдят, че били от ангелите, които не се присъединили към бунта на Сатаната, но и не се сражавали на страната на Божието войнство, затова били осъдени да живеят вечно тук, на земята. Други пък казват, че Ева имала много повече деца от тези, за които всички знаем, но не посмяла да си признае и ги скрила — и те не били дарени от Господа с безсмъртни души.
— Моите наставници ме учат, че феите са духове, които говорят от името на всичко живо в природата, което не може да говори от свое име. Тези, които отиват да живеят с феите, стават безсмъртни, но ако някой от Древния народ свърже живота си със смъртен, и той самият става смъртен — тогава, ако е живял добре, Всемогъщият му дарява безсмъртна душа. Що се отнася до дъщерята на Кралицата, тя е още дете. А понеже в жилите й тече кръвта на смъртен, то сигурно Бог вече я е дарил с душа. Та как би могло у едно дете да се таи зло? Нали Господ сам казва, че тяхно е царството небесно!
Отец Йосиф погледна Гауен с усмивка.
— Ти често ни слушаше как пеем, нали? Не искаш ли да влезеш вътре и да ни послушаш отблизо?
Гауен му хвърли подозрителен поглед. Сърцето го теглеше към стария човек, но пък му бе омръзнало възрастните да му обясняват кой е той и какво трябва да върши.
— Не е необходимо да го правиш — допълни отец Йосиф, — но като си вътре, музиката се чува най-добре… — говореше сериозно, но момчето забеляза искрици от смях в очите му и само се засмя в отговор. — А пък след Рождественските празници, когато ще имаме повече свободно време, можем да започнем и да те учим да пееш, ако искаш…
Гауен замря.
— Откъде разбра? Как можа да разбереш, че не искам нищо повече от това? И дали Кайлеан ще ми разреши?
Отец Йосиф отвърна усмихнат:
— Остави Кайлеан на мен.
Голямата зала беше цялата пропита със свежото ухание на борови клонки. Друидите бяха ги отрязали от дърветата, които растяха на съседния хълм — точно на една от вълшебните линии на силата, които излизаха от Авалон. Линията тръгваше от Тор на североизток и стигаше чак до най-далечната точка на Британия — там, където земята се вдаваше в Западното море. Други линии на силата тръгваха от Тор на северозапад и на север. Пътят им беше белязан с изправени камъни, по тях нерядко се намираха езера и малки хълмове — повечето увенчани с борови горички. Кайлеан не бе ги виждала в действителност, а само тогава, когато духът й бродеше, освободен от тежестта на тялото. Днес жрицата имаше чувството, че усеща пулсирането на Силата по всички тези линии.
Съгласно друидските изчисления тази нощ щеше да бъде най-дългата през годината. Утре слънцето щеше да поеме по дългия обратен път от южните небеса — и въпреки че най-тежката част от зимата предстоеше, на този ден се раждаше и надеждата за идващото лято.
„Това, което правим сега, в тази пресечна точка на линиите на Силата — мислеше Кайлеан, докато показваше на Лизанда как да прикрепва гирляндите към стълбовете — ще разпрати вълни от енергия до всички краища на страната.“