— Стъкленият остров, остров Бригантия, Островът на Крилете, Островът сред тресавищата, Островът на Дъба, Островът на Пан и Стражевия хълм. Други народи са ги наричали по други начини, но това е тяхната СЪЩНОСТ — така са учили мъдреците, дошли някога през морето от Потъналите земи. А защо тъкмо тези, а не други острови са били провъзгласени за свещени — сами виждате, че те нито се издигат най-високо, нито са най-внушителни на вид?
Младите хора я загледаха озадачено. Никой не проговаряше. През ум не бе им минавало да си зададат този въпрос.
В мига, в който Кайлеан отваряше уста, за да отговори, гласът на Сианна се разнесе изпод ниско сведените клони на дървото.
— Аз знам…
Кайлеан повдигна вежди, но Сианна, която вече бе излязла напред — почти досами водата, очевидно не съзнаваше, че се набърква в древните мистерии. Може би за нея те просто не бяха мистерии.
— Всъщност отговорът е много прост, стига човек да знае как да гледа — тя вдигна един камък с триъгълна форма и го постави на меката земя. — Ето, това е Инис Уитрин, а това тук — тя взе по-малък, кръгъл камък и го постави малко по-долу от първия — е островът на Богинята. Тук са Островът на Крилете и Островът на Дъба — Сианна постави един по-голям и един по-малък камък така, че заедно с първите два образуваха малко поизкривен правоъгълник, — а ето и Островът на Пан и Островът сред тресавищата — един съвсем мъничък камък и един друг, заострен, заеха местата си вляво над Острова на Крилете — ето и Дверите на Авалон — и постави един по-голям камък ще по-наляво.
Забравили за присъствието на Кайлеан, момчетата и момичетата се струпаха около Сианна. Гауен се съгласи, че разположението на островите може би наистина е такова, погледнато отгоре, но какво от това?
— Нима не виждаш? — Сианна сви вежди. — Припомни си нощите, когато старият Райс ти показваше звездите.
Гауен се захили, защото си спомни как държаха момичетата от едната страна на хълма, а момчетата — от другата.
— Но това е Мечката! — възкликна изведнъж Дика. — Хълмовете са подредени също като звездите в Голямата мечка!
Другите закимаха, защото също бяха забелязали приликата. Най-сетне се обърнаха отново към Кайлеан.
— Но какво означава това? — попита Амбиос.
— Значи все пак почувствахте нужда от познание? — отбеляза саркастично Кайлеан.
Сианна се изчерви — беше доловила укора, без да разбере с какво го е заслужила. Гауен почувства прилив на гняв и желание да я защити по някакъв начин.
— Опашката на Голямата мечка сочи към нейния Пазител — най-ярката звезда на северното небе. Тази звезда е нашият Тор в самия небесен център. Това са виждали Древните, когато разучавали небесата, и градили на земята светилища, та да не забравяме да почитаме Висшата сила, която ни закриля.
Гауен усещаше ясно погледа й, вперен в него, но не отклони очи от тресавището. Внезапно му стана студено.
Когато Великата жрица ги освободи, той се позабави и се спря да чака в сянката на върбите. Надяваше се да може да поговори със Сианна.
— Друг път не се осмелявай да вземаш предаването на познанието в свои ръце! — гласът на Кайлеан беше рязък. Гауен надникна през листата. Сианна, очевидно объркана, бе вдигнала лице към по-възрастната жена.
— Но нали ти ни питаше…
— Използвах въпросите, за да насоча мислите им към небесните мистерии, а не за да ги представя като детска игра!
— Ти питаше. Аз отговорих — промърмори Сианна, вперила очи в земята. — Защо ти е да ме обучаваш тук, след като не оценяваш това, което знам?
— Още като дете, когато те приехме тук, ти знаеше повече от мъдростите на Древните, отколкото знаят сега тези, които ще бъдат посветени. Би могла да бъдеш много повече… — Кайлеан се прекъсна, като че ли се бе изпуснала да каже нещо, което не трябваше да казва. — Длъжна съм да те уча на това, което не знаеш! — сопна се тя, обърна се и си тръгна, без да погледне назад.
Когато жрицата бе вече изчезнала, Гауен се измъкна от скривалището си и обви с ръка раменете на момичето, което плачеше беззвучно. Изпитваше гняв и жал, но не можеше да не се вълнува от мекотата на тялото й, от нежния аромат, който се излъчваше от косите й.
— Защо? — изхлипа Сианна, когато успя да проговори. — Защо Кайлеан не ме обича? Ако пък не иска да живея на Авалон, защо не ме пусне да си вървя?
— Аз искам да си тук! — избухна той яростно. — Не обръщай внимание на Кайлеан — тя има много грижи, и затова понякога се държи по-грубо, отколкото би желала. Просто я избягвай.