От другата страна на хълма хората продължаваха да се сражават и да измират, но тук цареше тишина. Гауен се опита да прецени какво да стори. Не можеше да се върне в легионите, но римските му черти щяха да бъдат същинско проклятие, опиташе ли се да заживее сред племената. Имаше всъщност само едно място, където никой не го питаше римлянин ли е или британец, а само за това, което бе в душата му. Внезапно пожела с болезнена сила да се върне у дома — на Авалон.
6.
Долината на Авалон бе притихнала в покоя, който бележи края на жътвата. Златиста светлина се процеждаше през листата на ябълковото дърво, сияеше в ароматния дим, който се виеше над мангала, и придаваше мек блясък на воалите на жриците и на светлата коса на момичето, което седеше сред тях. В сребърното блюдо пред нея водата потръпваше от докосването на дъха й, после отново замираше. Кайлеан, отпуснала пръсти на рамото на момичето, почувства как напрежението се отлива от нея, докато трансът на момичето се задълбочаваше, и кимна. Дълго бе чакала идването на този ден.
— Отпусни се, така… — промълви тя. — Вдишвай… издишвай… И не откъсвай поглед от повърхността на водата.
Усети как пред собствените й очи потрепват видения, докато вдишваше вълшебството на запалените треви, и бързо отвърна поглед. Сега съзнанието й трябваше да остане изцяло в действителността.
Сианна въздъхна и се наведе напред. Кайлеан я задържа. Винаги бе изпитвала дълбоко убеждение, че момичето има Дарбата, но докато Сианна не положеше обет за жрица, не би било редно да я ползват. Тогава Гауен избяга, а момичето залиня и така отслабна, че Кайлеан бе забранила категорично да върши каквото и да било, свързано с магия. Едва през последния месец Сианна бе започнала да се възстановява. Кайлеан бе изпитала огромно облекчение. ДЪЩЕрята на Кралицата на феите бе най-обещаваща сред младите момичета, които се обучаваха на Авалон. Нищо чудно, като се има предвид произходът й. Върховната жрица бе по-сурова с нея, отколкото с останалите, но тя не се бе прекършила. Да, това бе момичето, годно да възприеме цялото наследство на древната магия и да я упражнява, когато самата Кайлеан нямаше да я има.
— Водата е огледало — продължи да шепне Кайлеан. — В огледалото можеш да видиш неща, които са далеч и във времето, и в пространството. Потърси сега върха на Тор, и ми кажи какво виждаш…
Сианна задиша по-дълбоко, Кайлеан също — отслаби малко вътрешния си контрол, за да сподели видението, но не губеше връзка със заобикалящия я свят.
— Виждам… каменния кръг, осветен от слънцето… Долу се простира долината… Виждам пътища… плетеница от пътища, които светят като златни, минават през островите… Сияещият път, който идва от Думнония и отива към източното море…
През полузатворени клепачи Кайлеан също можа да види горите, полята и хълмовете, и над тях блестящата плетеница от линии на Силата. Както се бе надявала, Сианна можеше да вижда и вътрешния, а не само външния свят.
— Това е добре, добре е… — подзе Кайлеан, но Сианна продължаваше:
— Вървя по светлия път; вървя на север, към Алба. Виждам как се издигат димни стълбове; границите са окъпани с кръв. Имало е битка, и гарваните се хранят с телата на убитите…
— Римляните — промълви задъхано Кайлеан. Когато до тях достигна вестта за бунта, друидите се съгласиха да помогнат с тайната си сила, а жриците, заразени от техния ентусиазъм, също пожелаха да участват. Кайлеан си спомни първия прилив на възторг при мисълта, че най-сетне ще прогонят омразните римляни, и сетне съмнението — това ли бе най-правилният начин да се използва властта на Авалон?
— Виждам римляни и брити — труповете им се търкалят по бойното поле… — гласът на Сианна затрепери.
— Кой е спечелил битката? — попита Кайлеан. Бяха призовали Силата; бяха разбрали, че е имало сражение. И сетне нищо. Ако самите римляни знаеха какво става, то те не бяха допуснали друг да разбере това.
— Гарваните разкъсват телата и на врагове, и на приятели. Домове горят опустошени, бежанци бродят из страната.
Върховната жрица се изправи смръщена. Ако бунтовниците бяха разбити лесно, римляните щяха да пренебрегнат случилото се като другите случайни изблици на недоволство. Ако пък хората от племената сполучеха да унищожат римските части, можеше Империята да се откаже от Британия. Но неяснотата можеше само да предизвика гнева им.
— Гауен, къде си? — шепнеше Сианна и трепереше цялата.
Кайлеан се стегна. Тя все още имаше връзки в Дева. Бе научила, че момчето е отишло при дядо си, знаеше и че са го пратили в Девети легион в Еборакум. Откак бе научила това, живееше в страх, че Гауен също е участвал в битката. Но откъде би могло да знае момичето? Нямаше намерение да кара Сианна да го търси, но знаеше колко силна е връзката им и не можа да устои на възможността да узнае това, което така отчаяно искаше да научи.