Тази мисъл я поуспокои, но все пак — от опит знаеше, че Богинята помагаше най-вече на тези, които правеха опит да си помогнат сами. Обучението на следващата Велика жрица си оставаше нейно задължение. Сега, когато Гауен го нямаше, беше загубена свещената кръвна линия, а Ейлан бе дала живота си, за да я съхрани. Но това бе още една причина Авалон, където се съхраняваха древните познания и учения, да оцелее на всяка цена.
„Сианна…“, каза си Кайлеан. „Тя трябва да ме наследи.“
Момичето бе положило обет за жрица, но срещу Белтейн се разболя и не бе участвала в ритуалите. А после стана пазителка на Свещения извор. Но нали някое от по-младите момичета можеше да заеме мястото й? За някои от жриците, свикнали на непорочния живот в Горския храм, бе трудно да приемат наложеното ритуално съвкупление. Трябваше да осъзнаят, че го правят не за собствено удоволствие, а като въплъщения на мъжкото и женското в свръхестествените сили, наречени от хората богове. Бъдещата Върховна жрица на Авалон бе длъжна да участва в това жертвоприношение.
„Тази година няма да приема никакви извинения. Посвещаването й трябва да бъде окончателно — тя трябва да отдаде девствеността си на бога.“
Някой подраска на вратата и Кайлеан се изправи, присвивайки се от студ.
— Повелителко! — беше Лунет, задъхана от възбуда. — Лодката на Ходещия по водата наближава пристана! Има някой с него! Прилича на Гауен! Повелителко, трябва да дойдеш!
Кайлеан вече бе скочила. Нахлузи високите обувки от овча кожа с вълната навътре и се уви в топлото си наметало. Когато отвори вратата, прижумя, защото навън грееше ярко слънце. Милувката на въздуха, която преди миг й се струваше смразяваща, сега й подейства освежаващо като глътка вино.
Срещна го на пътеката. Долу Ходещия по водата вече оттласкваше баржата обратно от разкаляния бряг. Лунет и другите жрици, разбудени от виковете й, изостанаха назад. Бяха се вторачили в Гауен, сякаш бе възкръснал от мъртвите.
Когато го огледа по-внимателно, Кайлеан разбра стъписването им. Гауен се бе променил. Беше по-висок и по-слаб, но жилест. Лицето, в което се взираше Кайлеан, бе лице на мъж. Но очите му бяха изпълнени с почуда и объркване.
Тя поклати глава и махна на другите да стоят настрана.
— Глупави момичета! Днес не е Самхаин, когато мъртвите се връщат на земята, и това не е дух, а жив човек! Бързо му донесете поне нещо топло за пиене и сухи дрехи, ако не ви идва нещо по-добро на ум! Бързо!
Гауен спря и се огледа. Кайлеан тихо го повика по име.
— Какво се случи? — проговори той, като най-сетне спря погледа си върху нея. — Има толкова много вода наоколо, а не видях да вали. Как е възможно дърветата да са напъпили, след като съвсем наскоро видях как падат листата им?
— Днес е равноденствието — отвърна Кайлеан, без да може да разбере какво го озадачава.
Той кимна.
— Битката беше една луна преди равноденствието, а после побягнах и изгубих пътя…
— Гауен — прекъсна го тя, — голямата битка на север беше след жътва, преди повече от половин година!
Той залитна и Кайлеан помисли за миг, че ще падне.
— Повече от шест луни? Но нали минаха само шест дни, откак Кралицата на феите ме спаси?
Кайлеан го хвана за ръка. Вече започваше да разбира.
— Времето тече по различен начин в Отвъдния свят. Ние тук знаехме, че си в опасност, но нямахме представа какво може да ти се е случило. Виждам, че трябва да благодаря на Кралицата на феите за живота ти. Не се оплаквай, дете — пропуснал си само зимата, а тя беше много тежка. Но сега вече си у дома, и трябва да решим какво да правим с теб!
Гауен въздъхна несигурно, сетне се поусмихна.
— У дома… Едва след битката разбрах, че за мен няма място нито в земите на бритите, нито в земите, владени от Рим. Мястото ми е единствено тук, на този остров, който сякаш не принадлежи напълно на света на човеците.
— Няма да ти налагам избор — каза предпазливо Кайлеан, подтискайки възбудата си. — Какъв върховен друид щеше да стане от него! — Но ако междувременно не си полагал други обети, пътят, по който бе тръгнал преди да си отидеш оттук, все още е открит за теб.
— Оставаше ми само седмица до деня, когато щях да се закълна във вярност на Императора, но тогава дойдоха бригантите. Затова ни изпратиха на бой, без да сме полагали клетва — отвърна Гауен. — Брат Павел съвсем ще побеснее. — Най-неочаквано той се захили. — Срещнах го, като се изкачвах по хълма, и той ми предложи да се присъединя към братството им. Отказах, и той веднага се развика… Какво се е случило с назаряните след смъртта на отец Йосиф? Павел има още по-налудничав вид от преди!