Алисиана се усмихна и отвърна на целувката му, след миг обаче се напрегна отново — в далечината отекна поредният гръм, сякаш в отглас на тревогите й. „Дали е защото Донал се бои от онова, което може да му причини това дете?“ Как й се искаше да има и тя ясновидската дарба, присъща на рода Алдаран, за да знае, че всичко ще свърши добре!
2
— Ето я изменницата!
Алисиана сгуши глава в раменете си от неудържимия гняв в гласа на господаря на Алдаран, който нахлу освирепял в нейната дневна стая, бутайки пред себе си с две ръце една жена. Зад него вървеше едва ли не на пръсти магьосницата на неговите владения, леронис Маргали, на чиито гърди сияеше матрицата — тоест синия звезден камък, усилващ някак силата на нейния ларан. Тя беше крехка, с бялоруса коса, а бледото й лице се бе изопнало от ужас при вида на бурята, която се отприщи с нейна помощ.
— Майра… — прошепна смутената Алисиана. — Мислех, че си и моя приятелка, както си близка с лейди Деонара. Какво те направи мой враг… и враг на нероденото ми дете?
Едрата жена на средна възраст — една от камериерките на лейди Деонара, стоеше уплашена, но и наежена пред дом Михаил.
— Нищо вярно няма в изреченото за мен от тази кучка — магьосницата. Дали не завижда на мястото, което заемам в този дом, защото няма друга работа, освен да бърника в главите на по-достойните от нея?
— Не ще имаш полза от хулите срещу мен — невъзмутимо я сряза Маргали. — Зададох на всички жени, определени да се грижат за теб, Алисиана, само един въпрос под заклинание за истина, за да доловя със съзнанието си опитите им да ме излъжат. Той гласеше: „Предани ли сте на Михаил, господар на Алдаран, или на вей домна Деонара, неговата съпруга?“ Ако кажеха „не“ или кажеха „да“ със съмнение в душите си, питах ги отново под заклинание кому дължат вярност според тях — на съпруг, баща или господар на владението, където са се родили? Само от тази тук не чух искрен отговор и усетих, че се опитва да прикрие всичко от мен. Затова заявих на господаря, че ако има изменница сред жените, единствено тя може да е такава.
Михаил принуди Майра да се обърне с лице към него.
— Отдавна ми служиш, а Деонара е мила с теб, сякаш си й сестра по осиновяване. На мен ли желаеш злото или на моята съпруга?
— От нея съм виждала само добро и се разгневих, че бе изоставена заради друга — промълви жената с пресеклив глас.
Стоящата зад нея леронис отрони безстрастно:
— Не, господарю на Алдаран, тя отново не казва истината. Не мисли доброто нито на теб, нито на твоята съпруга.
— Лъже, лъже! — нададе вой Майра. — Лъже… Не ти желая друго зло освен онова, което сам си навлече, господарю, като взе кучката от Рокрейвън в леглото си. Тя е направила магия на мъжеството ти, тази усойница!…
— Тишина! — изрева Михаил.
Не посегна да я удари, но думата стигаше. Всички, които го чуха, буквално онемяха, а Алисиана замалко да се свлече в несвяст. Само веднъж преди бе чувала как господарят на Рокрейвън си послужи със „заповедния глас“, както го наричаха посветените в тайните на ларан. Малцина владееха дарбата си дотолкова, че да я използват и за това. Човек не можеше да разчита само на вродения си талант, а имаше нужда и от продължително обучение под грижите на вещ наставник. Но когато Михаил поиска тишина с този глас, отне на околните способността да изрекат каквото и да било.
Алисиана вече чуваше и звуците, незабележими при обичайния шум наоколо — някаква буболечка проскърцваше зад дървените пана по стените, жените дишаха уплашено. И отново се разнесе далечен тътен.
„Тези гръмотевици не секнаха през цялото лято, не помня друга такава година… Що за глупости си мисля, когато стоя пред жената, подготвила смъртта ми при раждане…“
Михаил се озърна и я видя да се подпира с отмаляла ръка на облегалката на креслото. Веднага каза на Маргали:
— Погрижи се за лейди Алисиана, настани я да седне, а ако има нужда, нека си полегне…
След миг вече се облягаше на изненадващо силните ръце на леронис и се отпусна в креслото. Обзе я ярост от тази влудяваща вечна умора.
„Това дете ме изцежда докрай, изобщо не беше така с Донал… Защо съм толкова отпаднала? Дали е от злите заклинания на тази проклетница?…“
Маргали положи длани на челото й и Алисиана усети излъчващата се от тях благост. Искаше да се отпусне, да диша по-равномерно, да спре тези трескави движения на плода в тялото си.
„Горкичката ми… Тя също се плаши и има от какво…“
— Ти! — изплющя отново гласът на господаря към Майра. — Искам веднага да обясниш защо се впусна в тези подлости, защо си имала намерение да посегнеш на лейди Алисиана и на детето й!