— Ха, има да чакаш!
— О, не се съмнявай, ще изплюеш камъчето! — изръмжа Михаил. — Сама ще се учудиш колко неща ще си признаеш — по своя воля и без болка или заедно с писъците от мъченията. Никак не ми допада да изтезавам жени, но няма и да скътам мравка-скорпион в пазвата си! Спести на всички ни тези непристойни сцени.
Майра обаче не продума повече, само го гледаше предизвикателно. Господарят на Алдаран вдигна рамене, а лицето му се изопна в позната на Алисиана гримаса — в такива мигове беше безразсъдно да се опълчиш на волята му.
— Маргали, ела насам. Ще имаме нужда от твоя звезден камък… Не, по-добре прати някого да донесе киризани.
Алисиана изтръпна, макар да знаеше, че Михаил проявява милосърдие… по своему. Киризани беше една от петте настойки, извличани от цветята киресет, чийто прашец всяваше безумие у хора и зверове, щом призрачният вятър задухаше откъм хълмовете. Точно това питие снижаваше психичните прегради срещу телепатична връзка, оголваше съзнанието пред всеки, пожелал да проникне в него. По-добре е от нажеженото желязо и все пак…
Изплаши се още повече, щом прецени с поглед яростната решимост в очите на Михаил и самонадеяната усмивка на Майра. Всички чакаха смълчани. Скоро донесоха шишенце от прозрачен кристал с бледа течност.
Господарят на Алдаран извади запушалката и заговори тихо:
— Ще го изпиеш ли без съпротива или се налага другите жени да те държат, докато ти го наливам в гърлото, както се упоява непокорен кон?
Лицето на жената пламна и тя се изплю в краката му.
— Мислиш си, че ще ме разприказваш с гнусните си варива и магии? Ами! И право да ти кажа, не е нужно аз да ти желая злото, предостатъчно се е затаило вече из твоя дом и в корема на ей тая кучка! Друго дете от нея не ще имаш, а някой ден ще пожелаеш и това да не се е раждало! Никоя друга няма да положиш в постелята си, както не докосна жена, откакто курвата от Рокрейвън зачена от теб! Аз си свърших работата, вей дом! — От устата на Майра почтителното обръщение прозвуча като гавра. — И не ми е нужно повече време! От днес нататък не чакай да станеш баща на друга дъщеря или син, ще бъдеш безплоден като убито от зимата дърво! Ще ридаеш и ще се молиш…
— Отнеми гласа на това изчадие! — заповяда Михаил.
Маргали стисна в шепа звездния си камък, веждите й се събраха на челото, но Майра се разкикоти истерично, задъха се изведнъж и падна на пода. Леронис прекрачи към нея в стъписаното мълчание и докосна за миг гърдите й.
— Господарю, тя е мъртва! Сигурно й е било наложено заклинание да загуби живота си, ако някой започне да я разпитва.
Едрият мъж се взираше объркан в безжизненото тяло, проснато в краката му.
— Вече няма да научим какво и как е извършила, нито кой враг я е пратил при нас. Бих се заклел, че Деонара дори не подозира за злото…
Думите му обаче не звучаха уверено. Маргали отново стисна синия камък в ръката си и изрече с равен глас:
— Господарю на Алдаран, заклевам се в живота си, че лейди Деонара не е и помисляла да навреди на нероденото дете. Често ми е казвала колко се радва за теб и Алисиана, а аз познавам, когато се изрича истина.
Михаил кимна намръщен, Алисиана видя как бръчките се врязаха още по-дълбоко върху лицето му. Ако Деонара, изкушена от ревност и завист, бе пожелала да й стори зло, щеше да я разбере. Не знаеше обаче особено много за враждите и междуособиците сред владетелите в планините и се чудеше кому ли би хрумнало да посегне на благополучието на толкова добър човек като Михаил. Защо този враг го е ненавиждал толкова, че е вмъкнал с хитрост Майра в дома му с цел да убие детето на една барагана, дори може би да лиши господаря на Алдаран от мъжката му сила?
— Отнесете я — заповяда Михаил с все още накъсан глас. — Окачете трупа на крепостната стена, за да го изкълват мършоядите киоребни. Не е достойна за погребален ритуал.
Гледаше безучастно как високите яки стражи отнасят тялото, за да го направят плячка на крилатите хищници. Алисиана чуваше гръмотевиците да отекват все по-наблизо. Михаил дойде при нея и заговори много по-кротко:
— Не се бой, съкровище. Вече я няма, с нея изчезнаха и черните й помисли. След време ще се присмиваме над безсилните й проклятия.
Седна на креслото до нея и взе ръката й в своята, но Алисиана усети чрез докосването, че и той е разстроен, дори уплашен. А тя не се чувстваше достатъчно силна, за да му вдъхне спокойствие. Яростните слова на Майра отново звъняха в паметта й като безкрайното ехо в урвите около Рокрейвън:
„Друго дете от нея не ще имаш, а някой ден ще пожелаеш и това да не се е раждало!… От днес нататък не чакай да станеш баща на друга дъщеря или син, ще бъдеш безплоден като убито от зимата дърво!…“