— Няма да ми повярват — казвам повече на себе си, отколкото на Херон. Но той отговаря.
— Мисля, че има куп доказателства, които да потвърдят твоята версия.
— Имаше куп доказателства — поклащам в несъгласие глава — за да бъде изведен Сьорен от тъмницата, но крал Етристо не се вслуша в тях, защото не се вписваха в историята, която той трябваше да разкаже. Имаше нужда от Сьорен, за да го използва като разменна монета — казвам бавно аз. — А сега ще спечели страшно много, като ме арестува особено след като повечето кандидати напуснаха. Той губи пари.
Мисля на глас, но спирам, поглеждайки предпазливо към оператора на платформата. Сърцето в гърдите ми забива още по-учестено сега, отколкото когато Колтания беше надвиснала над мен. Херон също поглежда към прислужника и лицето му пребледнява. Очите му срещат моите и една и съща мисъл протича помежду ни. Нуждаем се от повече време, отколкото имаме, за да се справим с това. Херон действа така светкавично, че почти пропускам какво се случва, което без съмнение се дължи на неговата Въздушна дарба. Преди прислужникът да реагира, Херон обвива врата му с ръка и пречупва трахеята му. Докато се бори, мъжът пуска манивелата, което довежда до рязкото спиране на платформата, и стомахът ми се преобръща. Прислужникът е по-едър от Херон и се бие с всички сили, но върху лицето на Херон се изписва покой и той продължава да стиска врата му, докато накрая очите на мъжа не се затварят и той се свлича в ръцете на Херон. Херон обаче не прави същата грешка, която допусна Колтания с мен — той не приема, че човекът е в безсъзнание само защото не помръдва.
— Можеш ли да хванеш манивелата — пита ме той, като продължава да държи прислужника. — Би трябвало слизането да е по-лесно, отколкото изкачването.
Кимвам, защото не вярвам, че съм в състояние да говоря. Съсредоточавам се върху манивелата. Дори за надолу се изисква доста сила да се завърти. Справям се с два етажа само, преди Херон да ми каже да спра.
— Ще излезем оттук и ще продължим по стъпалата — казва той и най-сетне пуска тялото на прислужника. Отваря вратата и ме повежда навън. Едва тогава изказвам на глас мисълта, която не ми дава мира.
— Крал Етристо изгуби много пари заради мен. Единственият начин да си ги върне, е да продаде Сьорен и мен на императора.
Херон трябва да е стигнал до същия извод, защото не изглежда изненадан.
— Трябва да се махнем сега — казва той. Сърцето ми ще се пръсне в гърдите ми, но успявам да кимна.
— Да. Но не и без Сьорен.
Артемизия чака в стаята ми, седнала на стол близо до камината, когато двамата с Херон нахълтваме вътре. Тя се обръща към мен, първоначално раздразнена, но после вижда кървавите ми дрехи и уплашеното ми изражение. Преди да е казала и дума, аз й разказвам всичко, което се случи, откакто тръгнах с Колтания преди час. Изненадана съм колко спокойно звучи гласът ми, въпреки че вътрешно не усещам нищо друго, освен ужас.
— Значи, какво трябва да направим? — пита Артемизия рязко, след като приключвам разказа си. — Да вземем Сьорен. Да съобщим на Блейз. Бежанците… Ще трябва да намерим достатъчно кораби, за да ги натоварим. Храна, за да ги изхраним. Оръжия, за да ги раздадем на всеки, който пожелае да се бие. — Тя свива по един пръст на ръката си, за да ги преброи, а на мен все повече ми се свива стомахът при всяка задача.
— Нямаме време за всичко това — казвам аз и клатя глава. — Нищо не можем да направим…
— Не толкова бързо — прекъсва ме тя. Усмивка огрява лицето й и стига чак до очите й. Рядка усмивка за Артемизия и затова е още по-плашеща. — За наш късмет, в стакриверийското пристанище са закотвени множество огромни търговски кораби, пълни с всичко необходимо, но най-вече с храна и оръжие.
— Значи, всичко, което трябва да направим, е да се придвижим до пристанището и да откраднем няколко кораба — бавно казва Херон, гледайки я така, сякаш е полудяла. — Няма начин да го направим. Само трима сме, да кажем — петима, ако успеем да вземем Блейз и да освободим Сьорен, но дори и при това положение вероятността да се справим на този етап е нищожна.
— Ще бъдем петима със Сьорен и Блейз — съгласява се Артемизия, — но трима от нас са Пазители и е посред нощ. — Тя прави пауза, поглеждайки ту Херон, ту мен. — Планът е безумен, но може да проработи.
— Аз ще измъкна Сьорен, ако вие доведете Блейз и се справите с корабите — заявявам аз. — Три хиляди бежанци. Според изчисленията на Ерик. Колко кораба ще са ни нужни?