Обръщам се и първото нещо, което осъзнавам, е, че Тизоли и Сьорен не са еднакви на ръст. Ризата и панталоните донякъде стават, в смисъл че се закопчават, без да се скъсат. С широкия гръден кош на Сьорен ризата се разтваря между копчетата, а ръкавите и панталоните са с около три сантиметра по-къси. Сьорен, изглежда, също е разбрал проблема, но по-скоро се забавлява, отколкото да се тревожи от него.
— Може ли да се направи нещо? — пита той, като придърпва ризата в напразно усилие да я направи по като за него. — Ще трябва да свърши работа. Какво ще правим с теб обаче? Ти си съвсем разпознаваема.
Вдигам пелерината си от пода и се покривам с нея, като издърпвам качулката напред, така че лицето ми да е в сянка. Сьорен тръгва да вдига униформеното яке на Тизоли, но аз го спирам.
— Въпреки това може да привлечем нечие внимание — признавам аз. — Трябва просто да сме сигурни, че когато това се случи, ще им спретнем хубаво шоу.
Тръгваме по стълбището, вместо да се качим на платформата, изкачваме се нагоре по разнебитените стъпала, които сякаш се трошат под краката ни. С изобретяването на движещата се платформа те изобщо не се използват и затова се разпадат. Но в мъртвилото на нощта не срещаме друг пазач, докато не стигаме до главното ниво, а дотогава се препъваме и смеем заедно доста шумно. Почти изцяло се облягам на Сьорен, сякаш не мога да стоя сама, а той се е облегнал на мен. Всеки порив на стари чувства, породени от тази близост, бива бързо потушен, защото Сьорен все още мирише на тъмницата — на цялата онази смрад от плесен, мрак и престояла пот. Никога не съм си представяла, че ще съм благодарна за тази миризма.
Стражът ни извиква нещо на стакриверийски, което, допускам, че е въпрос. Лицето му е зачервено и буреносно. Той сочи към отворената врата към стълбището зад нас, така че, предполагам, неговият въпрос е сигурно нещо като: Какво сте правили вие, идиоти такива, там долу?
Сьорен обаче го разбира, изправя се в цял ръст и тръгва наперено, като едва не загубва равновесие. Слага ръка на рамото ми, за да се задържи изправен. Сочи към мен и казва нещо на стакриверийски, като завалва думите така, сякаш доста си е подпийнал. Вдига многозначително вежди към пазача — извинение за похотливата причина, която сигурно обяснява пребиваването ни в тъмницата, както и факта, че е покрит с кал и мръсотия.
Пазачът се намръщва, а аз придърпвам още повече качулката, за да се скрия в нея. Казва ми нещо, което не разбирам, но Сьорен бързо ми го превежда, разсмивайки се шумно. Той отвръща нещо на пазача, което, предполагам, е нещо от сорта на: Тя е много срамежлива и страшно се притеснява, че е заловена след рандеву в тъмницата, така че ако не възразяваш, трябва да вървим.
Пазачът се смръщва и му казва още нещо. Единствената дума, която долавям, е етралиец. Начинът, по който я казва, ме кара да мисля, че той смята Сьорен за етралиец. Предполагам, че това не е изненадващо, тъй като и каловаксийците, и етралийците си приличат — бледи и светлокоси. Може да се окаже проблем обаче, тъй като етралийската делегация си тръгна заедно с царя още вчера.
Сьорен запазва спокойствие и продължава да бръщолеви на завален стакриверийски, като вмъква, сигурна съм в това, някоя и друга етралийската дума, за да му повярват наистина. Придърпва ме по-близо до себе си и обезумяло сочи към мен. Иска ми се да му кажа да не прекалява толкова.
Пазачът шумно се изкашля и гледа намръщено Сьорен, което го кара да се впусне в друга цветиста, но пикантна история.
След като е минала сякаш цяла вечност, пазачът завърта очи с досада и ни пуска да минем, като извиква едно последно предупреждение, което съм сигурна, че е нещо като: И не си правете рандевутата в тъмницата пак. Предупреждение, в което с радост ще се вслушам. Ако никога не видя повече друга тъмница, значи ще съм го взела под внимание.
Двамата със Сьорен продължаваме с нашата пиянска походка и хихикане през целия главен коридор, привличайки вниманието на единствените хора, станали толкова рано — прислужници, готвачи и разносвачи, като всички се взират в нас и се смеят на глупостта ни, вероятно се наслаждават на гледката как двама от богатия елит, които ги наемат на работа, са станали за посмешище.
Когато най-сетне се измъкваме от двореца, аз се засмивам истински. Сьорен също се смее и въпреки че не е нужно повече да се преструваме, продължаваме да се облягаме един на друг.
— Той ме попита защо съм още тук, при положение че етралийците са си тръгнали вчера. Затова му казах, че съм решил да остана и да се оженя за теб — обяснява ми той през смях. — А той се ядоса и каза, че чужденците им крадат стакриверийските жени. Отвърнах му, че е добре дошъл в Етралия и че ще го запозная с моите братовчедки. Тоя като нищо ще се опита да ме намери отново и да ме накара да го представя.