Ценни астрейци, такива, за охраната на които каловаксийците биха похарчили много пари. Не, не да ги пазят всъщност.
— Берсерки — едва промълвявам думата. Блейз ми хваща ръката и този път почти не усещам колко е гореща неговата. Не мога да откъсна очи от тези хора.
— Знаехме, че е възможно да се случи, Тео — казва ми той. — Подготвени сме.
Само кимвам, защото не съм сигурна, че мога да говоря. Вярно, знаехме, че е много вероятно каловаксийците да използват берсерки, които държат в мината. Вярно е, че имаме план как да им се противопоставим. Това ще ограничи опасността, която могат да причинят на нашата армия, но няма да ги спаси. И макар да знам, че няма начин да ги спасим, стомахът ми се свива на топка.
— Не мога да гледам това — казвам тихо.
— Не е необходимо — казва Блейз. С ъгълчето на окото си виждам, че и той самият е малко притеснен.
— Но трябва — казва Сьорен. Преглъща и се насилва да държи погледа си върху развоя на събитията. Осъзнавам, че той единствен от нас знае какво всъщност гледаме.
— Не е необходимо тя да го вижда — рязко му отвръща Блейз. — Може да си представи цялостната картина, след като е слушала какво си вършел във Вектурия.
Сьорен има доблестта да изглежда засрамен.
— Важно е да го разбере — с ясен глас отвръща той. — Да го види, за да го разбере.
— Това няма да доведе до нищо — казва Блейз, но в гласа му се долавя нотка страх. Ръката му трепери в моята, въздухът около него започва да къкри. Стискам ръката му и въздухът се успокоява, но очите му остават широко отворени и уплашени. Разбирам, че той не иска да ставам свидетел. Не иска да видя как той ще умре, ако същата съдба го застигне. Мисля, че и той самият не иска да го вижда — лесно е да си благороден, когато смъртта е абстрактно понятие, но със сигурност е много по-трудно, когато става пред очите ти.
— Тя е по-силна, отколкото си мислиш — казва Сьорен. В гласа му няма заяждане, но не и за Блейз. Той се обръща към Сьорен с очи, изпълнени с омраза.
— Знам колко е силна — казва той, гласът му е нисък и застрашителен. — Знаех го и тогава, когато ти вярваше, че тя е крехко цвете, нуждаещо се от защита.
Сьорен не отвръща нищо, но едно мускулче от челюстта му заиграва. Ръката му намира меча върху хълбока му. Знам, че е поел задължението на Артемизия, че има инструкции какво да прави, ако Блейз стане опасен за нас. Гади ми се от тази мисъл. Сьорен трябва да е разбрал, че Блейз е просто сърдит, не е опасен, защото ръката му се успокоява.
— Точно сега вярвам, че тя е човек, който може да взема своите собствени решения — казва той със спокоен глас.
Преглъщам и принуждавам очите си да се обърнат към бойното поле, към десетте астрейци, на които им свалят веригите.
Те не са на себе си, спъват се при всяка крачка и се полюшват на краката си. Коленете на един от мъжете отказват и той пада на земята, за да бъде насила издърпан нагоре от пазача.
— Дрогират ги — обяснява Сьорен тихо. — Това ги прави лесно управляеми и склонни да се подчиняват на инструкции.
Каловаксийските командири им пъхат скъпоценни камъни в ръцете, които те нетърпеливо приемат, както прежаднял човек би приел вода.
За да ги доведат до ръба, спомням си как Ерик ми говореше за берсерките. Но не ми каза как им въздействат те. Веднага щом докоснат скъпоценните камъни, нещо дълбоко в тях се пробужда за живот. Нещо диво, нечовешко. Въздухът около тях се наелектризира.
Със скъпоценните камъни в ръце берсерките правят няколко колебливи стъпки към моята армия. Движенията им са все още бавни и замаяни, но в тях се долавя неестествена енергия. Правят резки движения като кукли на конци, тласкани напред от някаква сила, невидима за мен.
Моята армия се стъписва. Независимо че знаехме колко е вероятно това да се случи, въпреки че всеки беше инструктиран какво да прави, когато се изправи срещу тях. Независимо че няколко десетки воини имат подготвени стрели точно за този момент. Те се разколебават, когато се изправят лице в лице, и не мога да ги виня за това. Приближаващите се фигури не са берсерки все пак, не съвсем. Това е каловаксийска дума за една каловаксийска идея. Те не са оръжия, а хора. Болни хора, нуждаещи се от помощ, която ние не можем да им дадем. Можем единствено да им предложим милостта на стрела в сърцето.
— Стреляйте — тихо шепне Блейз, погледът му е напрегнат. — Стреляйте сега.
Сьорен обаче е притихнал, а очите му са приковани върху случващото се долу. Най-сетне една стрела изсвистява и уцелва берсерк право в гърдите. Той поглежда бавно към нея, упойващите вещества в тялото му забавят неговата реакция. Той пада на земята и сякаш потъва във вода, а не във въздух.