Откривам Мина в една от каловаксийските казарми заедно с момче и момиче, малко по-млади от мен. Леглата са изтикани по краищата на стаята, освобождавайки огромно празно пространство в средата на каменния под, където тримата стоят. От сенките при входа аз ги наблюдавам известно време, без да ме виждат.
— Покажи ми, Лайъс — казва Мина, поставяйки купа на пода между тях. Когато я намества долу, част от водата се разплисква отвън. Момчето преглъща, шавайки с ръце зад гърба си. Отначало си помислям, че сигурно е бил един от робите, които сме освободили от мината, но след това забелязвам белезите по ръцете му, местата, от които трябва да е взета кръв. Той е Пазител. Каловаксийците трябва да са го изследвали преди битката. От тази мисъл ми прилошава и един бърз поглед към момичето потвърждава, че и то има същите белези. Колко ли са? Момчето — Лайъс, вдига накрая ръце, простирайки дланите си към купата. В миг водата се устремява нагоре, понася се във въздуха на нивото на очите, образувайки идеална кристална сфера. Мина кимва, доволна.
— Можеш ли да я превърнеш в лед? — пита тя. Веждите на Лайъс образуват бръчка, докато той се концентрира върху сферата. Тя помръдва, заблестява от светлината на свещите, преди повърхността й да стане заледена и твърда, а после цялата се превръща в лед.
— Добре — казва Мина. — Освободи я.
Лайъс спуска ръцете си и сферата пада, разбивайки се върху каменния под.
— Извинете — промърморва той.
— Много добре — казва Мина. — Как се чувстваш?
Тя пристъпя към него, за да пипне челото му, и тогава ме вижда.
— Ваше величество — казва тя, накланяйки глава в моята посока. Лайъс и момичето правят несръчен поклон и реверанс, когато влизам в стаята.
— Мина — отвръщам, преди да се усмихна на другите двама — намерили сте Пазители.
— Да — свива устни тя, — имаше десет. Деветима са огнени, включително и Гризелда тук. Лайъс беше доведен от Водната мина, така че да могат да ги изучават един до друг. Лайъс, Гризелда, ще позволите ли на кралица Теодосия да ви докосне?
— Защо? — питам. Смръщвам се, но те, изглежда, разбират какво тя иска от тях, и кимват в съгласие. Мина ми прави знак да отида напред.
— Пипнете челата им — напътства ме тя. Предпазливо вдигам ръка към всеки от тях: когато докосвам кожата им, тя е гореща като на Блейз. И сега, когато съм достатъчно близо, виждам тъмните кръгове под очите им, сякаш и двамата не са спали от дълго време. Мина разбира, че съм наясно.
— Защо вие двамата не отидете да обядвате? — предлага тя на Лайъс и Гризелда. — Ще продължим уроците след това.
Децата бързо си тръгват, а аз изчаквам, докато се отдалечат достатъчно, преди да заговоря.
— Има още много… — не съм сигурна как да ги назова. Берсерки не е неточно, но думата ми звучи като смъртно наказание. Мина кимва разбиращо.