Поклащам глава.
— Не и ако измъкването ти му даде тактическо предимство, дори с това да наранява хората, които зависят от него да им помогне. Измъкването ти от затвора беше правилно, знам го, но не за това го направих. Точно това ме плаши.
Сьорен се колебае.
— Много ужасни неща могат да се кажат за баща ми, повечето ги споменахме. Мисълта, че нося в себе си същото като него, е достатъчна да искам да одера кожата от тялото си. Но не може да се отрече, че печели своите битки. Той е чудовище, но ако се опитаме да го разберем и вникнем в мисленето му, това може би е единственият начин да се надяваме да го победим.
Думите му ми вдъхват увереност, вероятно по-голяма, отколкото би трябвало. Все още ненавиждам идеята да бъда като императора по какъвто и да било начин и не съм сигурна, че това някога ще се промени, както и да се опитва Сьорен да го извини. Все пак не е маловажно, че има някой, който вижда най-тъмните ти страни и въпреки това те приема какъвто си.
Етристо
Дим — акостира близо до брега на Ста Криверо, но без риск да заседне. Голяма част от екипажа ще бъде на кораба по време на нашата визита, но Драгонсбейн и аз трябва да останем в двореца като гости на крал Етристо. Не мога да отрека, че очаквам с нетърпение да спя отново на твърда земя — без яростно люшкане, без морска миризма на плесен, без притеснение, че отново ще ни застигне буря.
На моите съветници — Сьорен, Блейз, Артемизия и Херон, им е позволено да ме придружат в двореца, както също и на съветниците на Драгонсбейн. Тя обаче няма да бъде Драгонсбейн тук. Ще бъде принцеса Калистрейд, моята обична леля, която се е укривала и се е появила, щом съм избягала, и оттогава ми помага. Това е историята, която Драгонсбейн съчини за крал Етристо в кореспонденцията им, за да опази в тайна пиратската си идентичност. Ние всички трябва да помним да се обръщаме към нея само с лельо или принцесо, но никога с капитане.
Въпреки че такава беше официалната инструкция, не пропуснах факта, че тя ми предоставя голяма власт над себе си. С една дума, можех да разкрия нейната самоличност на издирван пират и завинаги да променя съдбата й.
Настанявам се в малка лодка заедно с моите съветници, хвърляйки от време на време бегъл поглед към Драгонсбейн, Андерс и Ериел в друга лодка пред нас.
— При най-малкия знак за беда незабавно ще те отведем — казва Блейз, докато Херон и Сьорен гребат към брега. Блейз предложи да гребе, но Херон и Сьорен са очевидно по-силни и Блейз неохотно се съгласи те да го направят.
— Ние сме във война — казвам му аз. — Бедите са неизбежни и аз съм готова да поема моя дял.
— Бягството е последната алтернатива — добавя Артемизия. — Ще бъде добре да действаме така, сякаш Тео е направена от стъкло, на всяка цена поддържайте тази илюзия, щом се озовем в двореца на Етристо, макар тя да не е. И колкото и да не ни се иска да го признаем, имаме нужда от Етристо. Нуждаем се от помощта му много повече, отколкото той — от нас, и повярвайте, той добре осъзнава този факт. — Тя се обръща към мен. — Ти си сладка, отстъпчива и тъпа.
— Моля? — отдръпвам се аз.
— Още една роля, която трябва да изиграеш — подхилва се тя. — Много си добра в ролите, които играеш.
Изкушавам се да погледна към Сьорен, който е прекалено зает, за да говори, но със сигурност чува всяка дума.
— Нека всички ти повярват, че си глуповата — продължава Артемизия. — Кралят, неговият двор, кандидатите за ръката ти. Ако повярват, че си идиот, ще започнат да те подценяват. Позволи им.
Преглъщам, преди да кимна. Идеята да се върна към предишния си образ и да се преструвам, че съм някоя, която не съм, ме измъчва, но знам, че тя е права.
Ста Криверо е страна от пясък. Докато приближаваме брега, оглеждам наоколо, но почти нищо не се вижда. Хълмисти дюни се издигат като вълни и се простират чак до хоризонта, без да се нарушава от дървета или някаква друга зеленина. Не изглежда като място, на което може да оцелее каквото и да било.
Когато лодката стига брега, виждам на хоризонта признаци на движение. Към нас се носи върволица от бели карети, въпреки че слънчевите лъчи размазват формите им и ги правят неясни.
Първото нещо, което забелязвам, след като Блейз ми помага да сляза от лодката и да стъпя на брега на Ста Криверо, е жегата. На лодката също беше горещо, но заобикалящата ни вода някак разхлаждаше въздуха. На брега няма никаква хладина. Слънцето е толкова ярко, че трябва да присвия и предпазя очите си, за да видя изобщо нещо.
Каретите спират на доста голямо разстояние, оформяйки полукръг. Сега, когато са по-близо, мога да видя покритите им с чергила покриви. Всяка карета е пълна с мъже и жени, облечени отгоре до долу в свободно падащи бели одежди.