Имам толкова много въпроси, но преди да ги задам, тя се приближава и целува ръката ми, поднасяйки обичайните ласкателства при запознанство — дали пък крал Етристо не е изпратил с поканите и репликите, които да се рецитират? — преди да поздрави нашия домакин.
— Императрицата като кралица ли е? — прошепвам въпроса си към Сьорен.
— Дораз не е матриархат, както не е и патриархат. Родителите на Джозита не са били управници. Последният император я избрал, когато е била малко момиченце, и я осиновил. Отгледал я и я възпитал като бъдеща императрица. Така и тя ще избере и възпита своя наследник.
Стискам устни.
— Всъщност това е доста разумно, нали? — казвам аз. — Да се избере владетел, вместо да се разчита на родствени връзки. Какво ще иска тя от мен?
Сьорен свива рамене.
— Браковете в Дораз не се ограничават само между мъже и жени…
— И в Астрея беше така.
— Точно в този случай не съм сигурен какво предвижда протоколът. Най-вероятно ще бъде отворено за обсъждане; може би ще успееш да я убедиш да се съгласи двете да станете партньори и да управлявате заедно.
— Това определено е за предпочитане — отвръщам.
Той вдига рамене.
— Сигурен съм, че тя все пак ще поиска част от Астрея. Въпреки славата, която се носи за твоята красота — всички го казват, те не биха изминали целия този път само за да я видят.
Следващият кандидат е от Биндор, един от висшестоящите свещенослужещи, за които ми беше споменал Сьорен. По-млад е, отколкото очаквах, с крайници, твърде големи за ръста му, и с обръсната, бронзова глава, която блести на следобедното слънце. Поглежда ме с ясно изписано безпокойство на лицето.
— Негово светейшество, Първосвещеник Батистиус е бил отгледан в манастир — прошепва ми Сьорен. — А в столицата на Биндор жените са строго забранени. Много е възможно да не е виждал жена преди.
Налага ми се да задуша кикота си, докато той се приближава несигурно. За разлика от другите, той не ми целува ръка, само се покланя.
— Нека Бог се усмихва над вас, кралице Теодосия — казва той с треперещ глас.
— И над вас — отвръщам, което, изглежда, е правилният отговор. Той ми кимва бързо, преди да се обърне към крал Етристо.
— Отново не — прошепвам на Сьорен. — И да се опитаме да го върнем у дома колкото се може по-скоро — нещо ми подсказва, че Ста Криверо ще му дойде в повече.
Направо ми олеква, когато разбирам, че е дошъл ред на последната карета.
От нея слиза мъж в специално ушит костюм от сако и панталон, чийто цвят идеално съответства на виолетовия цвят на каретата. Трябва да е на около трийсет, с млечнобяла кожа и тъмна коса, за чиято прическа е използван толкова много брилянтин, че изглежда невъзможно да бъде докосната. Държи се с известна заучена маниерност, която е някак странна и ми отнема малко време да установя защо — той се държи като човек, на когото му се е наложило да се научи да изглежда силен, а не като някой, на когото силата му е дадена по рождение. По време на уроците ни на кораба Сьорен и Артемизия бяха споменали, че има страни, чиито лидери са избирани от самите граждани и бих се обзаложила, че този е един от тях.
— Канцлерът на Ориана, Марзен — прошепва ми Сьорен, потвърждавайки моето предположение. Канцлерите се избират да управляват чрез гласуване и затова могат да се издигнат, независимо от потеклото си. — А това ще е сестра му, сала Колтания.
Колтания върви плътно до брат си, облечена в подхождаща на костюма му виолетова рокля, която обвива фигурата й. По-млада е от него, но по-голяма от мен — може би на двайсет. Погледът й е проницателен и сериозен, пълните й, изрисувани устни — в неизменна права черта.
Понечвам да попитам Сьорен какво означава сала, но не успявам, защото канцлерът отправя поглед към мен. Има заразителна усмивка, която предизвиква ответна усмивка. Още преди да си отвори устата, в него има нещо дълбоко завладяващо. Предполагам, че тази черта е много полезна, ако възнамеряваш да убедиш хората да гласуват за теб.
— Съседите ни от запад, скъпа моя — обяснява крал Етристо. — Всъщност преди няколко века бяха наше владение, преди да поискат сами да управляват страната си. — Обръща се към канцлера. — От известно време чувам, Марзен, че след напрежението от изборите на мнозина от сънародниците ви им липсва нашето обединено кралство.
Въпреки че тонът му е доста добродушен, нищо не може да скрие жилото в думите на крал Етристо. Усмивката на канцлера замръзва, но не изчезва.
— Предполагам, че ситуацията едва ли е такава, освен ако не увелича четирикратно данъците им и не поставя такса върху вноса и износа на стоки, както стори вашият дядо — заявява Марзен.