За да убеди окончателно събеседника си в своята необикновена ученост, мъдрецът почнал да разправя за звездите, за разположението им, като при това всеки миг се позовавал на великите мъдреци от древността.
Настрадин Ходжа слушал внимателно, като се стараел да запомни всяка дума.
— Не — рекъл най-сетне Настрадин Ходжа. — Все пак не мога да повярвам! Мигар ти си същият тоя Хюсеин Хуслия!
— Разбира се! — възкликнал старецът. — Какво чудно има в това?
Настрадин Ходжа предпазливо се отместил. След това възкликнал с тревога и състрадание в гласа:
— О, нещастнико! Отиде ти главата!
Старецът се задавил, изпуснал чашката си. Всичко било като в игра на шах, в която впрочем малцина можели да се мерят с Настрадин Ходжа.
Цялата важност и високомерие на стареца в миг се стопили.
— Как? Какво? Защо? — питал той уплашено.
Настрадин Ходжа посочил мегдана, където боят още не бил съвсем утихнал.
— Та мигар не знаеш, че целият този смут е заради тебе!? До ушите на сияйния емир е стигнало, че когато си заминавал от Багдад, ти си се заклел пред целия народ да се вмъкнеш в харема на емира — о, тежко ти, Хюсеин Хуслия! — и да обезчестиш емирските жени!
Челюстта на мъдреца увиснала, очите му побелели, той взел често-често да хълца от страх…
— Аз ли? — бъбрел той. — Аз — в харема?
— Ти си се заклел в това пред трона на аллаха. Така обявиха днес глашатаите. И нашият емир заповяда да те хванат, щом влезеш в града, и незабавно да ти отсекат главата.
Мъдрецът застенал, премалял. Не можел и не можел да се сети кой от неговите врагове се е изхитрил да му нанесе такъв удар; а в останалото не се усъмнил, защото и той самият в придворните борби неведнъж бил унищожавал враговете си с подобни средства и със задоволство се любувал после на техните глави, набучени на върлини.
— И ето че днес — продължил Настрадин Ходжа — шпионите донесоха, на емира, че си пристигнал, и той заповяда да те хванат. Заптиите се втурнаха към пазара, започнаха да те дирят навсякъде, да претърсват дюкяните и търговията се разстрои, и спокойствието се смути; по погрешка заптиите хванаха един човек, който приличаше на тебе, и набързо му отсякоха главата, а се оказа, че бил молла, известен с благочестието и добродетелите си, паството от джамията му възнегодува и виж сега какво става в Бухара все заради тебе!
— О, нещастен аз! — възкликнал мъдрецът, ужасен и отчаян.
Той почнал тъжно да възклицава, да стене и да се вайка, от което Настрадин Ходжа заключил, че е постигнал пълен успех в намерението си.
Воят през това време се преместил към портите на двореца, където един след друг се скривали пребитите и премазани заптии, изпогубили оръжието си. Пазарът шумял, вълнувал се, но вече по-тихо от преди.
— В Багдад! — възклицавал със стон мъдрецът. — Обратно в Багдад!
— Но тебе ще те заловят на градските порти — възразил Настрадин Ходжа.
— О, нещастие! О, страшна беда! Аллах вижда, че съм невинен; никога и никому не съм давал такава дръзка, такава нечестива клетва! Враговете са ме наклеветили пред емира! Помогни ми, добри мюсюлманино!
Настрадин Ходжа това и чакал, защото не искал пръв да, предлага на мъдреца своята помощ, за да не събуди у него подозрения.
— Да ти помогна ли? — рекъл той. — С какво мога да ти помогна, да не говорим пък че и аз, като предан и верен роб на моя господар, съм длъжен незабавно да те предам в ръцете на стражата.
Хълцайки и треперейки, мъдрецът устремил умолителен поглед към Настрадин Ходжа.
— Но ти казваш, че са те наклеветили лоши хора — побързал да го успокои Настрадин Ходжа. — Вярвам ти, защото си на такава преклонна възраст, когато няма какво да правиш в харема.
— Така е! — възкликнал старецът. — Но съществува ли за мене път към спасението?
— Съществува — отговорил Настрадин Ходжа, завел стареца в тъмната задна одая на чайханата и там му дал вързопа с женски дрехи. — Аз купих това днес за жена ми и ако искаш, мога да ти го дам срещу твоя халат и чалмата ти. Под женското покривало ще се скриеш от шпионите и стражарите.