Той така молел и заклинал емира да не се докосва до девойката, за да не пролива после той, Хюсеин Хуслия, реки от сълзи и да не облича черните дрехи на скръбта, че емирът дори се трогнал.
— Хайде успокой се, успокой се, Хюсеин Хуслия. Ние не сме враг на нашия народ, за да го оставим осиротял и потънал в скръб. Обещаваме ти, загрижени за нашия скъпоценен живот, да не влизаме при тази девойка и изобщо да не влизаме в харема, докато звездите не променят разположението си, за което ще ни кажеш своевременно. Ела по-близо.
С тези думи той направил знак на своя наргилджия и после собственоръчно предал един златен чибук на новия мъдрец, което било голяма чест и милост. С превити колене и наведени очи мъдрецът приел милостта на емира, при което по цялото му тяло преминала тръпка. („От възторг!“ — помислили си придворните, разяждани от злобна завист.)
— Ние обявяваме милостта и благоволението си на мъдреца Хюсеин Хуслия — рекъл емирът — и го назначаваме за главен мъдрец на нашата държава, защото неговата ученост, ум, а също и велика преданост към нас са достойни за всяческо подражание.
Придворният летописец, който имал задължение да записва с хвалебствени изрази всички постъпки и думи на емира, за да не помръкне величието му в бъдните векове (за което емирът се грижел извънредно много), заскърцал с тръстиковото си перо.
— А на вас — продължил емирът, като се обърнал към придворните — ние, наопаки, изявяваме недоволството си, защото смърт заплашваше вашия повелител след всички неприятности, причинени от Настрадин Ходжа, а вие дори не си мръднахте пръста! Погледни ги, Хюсеин Хуслия, погледни тези глупци, техните муцуни, които напълно приличат на магарешки! Наистина ни един владетел не е имал никога толкова глупави и немарливи везири!
— Пресветлият емир е напълно прав — рекъл Настрадин Ходжа, като обгърнал с поглед смълчаните придворни и сякаш се прицелвал, за да нанесе първия удар. — Лицата на тия хора, както виждам, не са белязани с печата на мъдростта.
— Тъй, тъй! — зарадвал се емирът. — Именно тъй — не са белязани с печата на мъдростта!
— Ще кажа още — продължил Настрадин Ходжа, — че аз не виждам тук и лица, белязани с печата на добродетелта и честността.
— Крадци! — рекъл убедено емирът. — Всички са крадци! Всички до един! Ще повярваш ли, Хюсеин Хуслия, че ни крадат денонощно! Ние сме принудени самолично да следим за всяка дреболия в двореца и всеки път, като проверяваме дворцовото имущество, откриваме, че липсва нещо. Ето, тая заран ние забравихме нашия нов копринен, пояс в градината, а след половин час вече го нямаше!… Някой от тях е успял… разбираш ли, Хюсеин Хуслия!…
При тези думи мъдрецът с изкривения врат някак особено кротко и лицемерно навел очи. В друго време това движение би останало незабелязано, но днес всички сетива на Настрадин Ходжа били изострени: той забелязвал всичко и се досещал за всичко отведнъж.
Той уверено се приближил до мъдреца, бръкнал в пазвата му и измъкнал оттам един копринен, богато извезан пояс.
— За тоя пояс ли съжаляваше великият емир?
Изумление и ужас сковали придворните. Новият мъдрец излязъл наистина опасен съперник и първият, който се опълчил срещу него, вече бил сразен и повален в прахта. Сърцата на много мъдреци, поети и сановници трепнали в този миг.
— Кълна се в аллаха, това е същият пояс! — извикал емирът. — Хюсеин Хуслия, ти наистина си несравним мъдрец! Аха! — тържествуващо се обърнал емирът към придворните и лицето му изразявало искрена, жива радост. — Хванахте се най-сетне! Сега вече няма да можете да откраднете от нас нито един конец; достатъчно търпяхме вашите кражби! А на този презрян крадец, който дръзко похити нашия пояс, да се оскубят всичките косми от главата, брадата и тялото и да му се ударят по ходилата на краката сто пръчки, и да го качат гол на магаре с лице към опашката и да го развежда из града, като обявяват навсякъде, че е крадец.
По знак на Арсланбег палачите се нахвърлили върху мъдреца и го изтласкали през вратата; там, още на прага, закипяла работа; след две минути палачите вкарали мъдреца обратно в залата, гол, лишен дори от коса, по-срамен до немай-къде. В тоя миг всички ясно разбрали, че само брадата и огромната чалма са скривали досега ограничеността на ума му и печата на порока върху лицето му, че човек с такова мошеническо лице не може да бъде нещо друго освен измамник и крадец.