— Ето! — извикал емирът, изпаднал в пълен възторг от отговора на Настрадин Ходжа. — Ето как трябва да се отговаря на въпросите на емира! Чухте ли! Учете се, о, глупци, прилични на пънове! Наистина Хюсеин Хуслия десеторно превъзхожда, всички ви с мъдростта си! Обявяваме му своето благоволение.
И тозчас дворцовият готвач изтичал при Настрадин Ходжа и му натъпкал устата с халва и шекер! Бузите на Настрадин Ходжа се издули, той се задушавал, гъста сладка слюнка потекла по брадата му.
Емирът задал още няколко също тъй коварни въпроса. Отговорите на Настрадин Ходжа, били всеки път най-добрите.
— В какво се състои първото задължение на придворния? — попитал емирът.
Настрадин Ходжа му отговорил така:
— О, велики и блестящи повелително! Първото задължение на придворния се състои във всекидневно упражнение на гръбнака, за да придобие последният необходимата гъвкавост, без която придворният не може да изрази по достоен начин предаността и благоговението си. Гръбнакът на придворния трябва да притежава способност да се прегъва, а също тъй да се извика във всички посоки за разлика от закостенелия гръбнак на простия човек, който не умее и да се поклони както трябва.
— Тъкмо така е! — извикал възхитеният емир. — Тъкмо така, всекидневно упражнение на гръбнака! Повторно обявяваме нашето благоволение на мъдреца Хюсеин Хуслия!
За втори път натъпкали устата на Настрадин Ходжа с халва и шекер.
Този ден мнозина от придворните преминали от страната на Бахтияр на страната на Настрадин Ходжа.
Вечерта Бахтияр повикал при себе си Арсланбег. Новият мъдрец заплашвал еднакво и двамата и за да го сломят, те забравили временно старата си вражда.
— Добре ще е да му сипем нещо в пилафа — рекъл Арсланбег, който бил майстор в тия работи.
— А после емирът ще ни отсече главите! — възразил Бахтияр. — Не, почтени Арсланбег, трябва да се действува другояче. Ние трябва да хвалим и превъзнасяме по всякакъв начин мъдростта на Хюсеин Хуслия и, да направим така, че в сърцето на емира да се прокрадне съмнение, Дали мъдростта на Хюсеин Хуслия не превъзхожда в очите на придворните неговата собствена, емирска мъдрост. А ние неуморно ще хвалим и превъзнасяме Хюсеин Хуслия и ще настъпи ден, когато емирът ще почне да завижда. И този ден ще бъде последен в издигането на Хюсеин Хуслия и пръв в неговото падане!
Но съдбата грижливо вардела Настрадин Ходжа и дори грешките му обръщала в негова полза.
Когато Бахтияр и Арсланбег, които всеки ден хвалели без мярка новия мъдрец, почти постигнали с общи усилия целта си и емирът, за сега още тайно, започнал вече да завижда, случило се така, че Настрадин Ходжа сбъркал.
Те се разхождали с емира в градината, вдъхвали благоуханието на цветята и се наслаждавали от пението на птиците. Емирът бил мълчалив. В това мълчание Настрадин Ходжа долавял скрита неприязън, но не можел да разбере причината й.
— А как е твоят пленник, оня старец? — попитал емирът. — Научи ли ти, Хюсеин Хуслия, истинското му име и намеренията, с които е дошъл в Бухара?
Настрадин Ходжа в това време мислел за Гюлджан и отговорил разсеяно:
— Нека великият повелител прости нищожния си раб. Не можах да изтръгна от този старец нито дума, Той мълчи като риба.
— Но ти опита ли да го подложиш на мъчение?
— О, велики повелителю, и още как! Оня ден му изпотроших ставите, а вчера цял ден разклащах с железни клещи зъбите му.
— Разклащането на зъбите е хубаво изтезание — рекъл емирът. — Странно, че мълчи. Може би ще трябва да ти пратя на помощ изкусен и опитен палач?
— О, не, нека великият повелител не се обременява с грижи! Утре ще приложа ново изтезание: ще пронижа езика и венците на този старец с нажежено шило.
— Почакай, почакай! — възкликнал емирът и лицето му просияло. — Но как тогава ще може да каже името си, щом пронижеш езика му с нажежено шило? Ти не си помислил за това, Хюсеин Хуслия, и не си предвидил, но ние, великият емир, помислихме, предвидихме и предотвратихме грешката ти, от което личи, че макар да си несравнен мъдрец, нашата мъдрост многократно превъзхожда твоята, в което ти сега се убеди.
Радостният, сияещ емир заповядал незабавно да свикат придворните, а когато те се събрали, съобщил им, че днес е надминал с мъдростта си Хюсеин Хуслия, като е предотвратил грешката, която мъдрецът е бил готов да извърши.