Ако децата се интересуваха само от светлинни ефекти и препускащи кадри, това не би следвало да им направи впечатление. Епизодът пак съдържал песни, мъпети, ярки цветове, екшън и всички онези елементи, които правят „Улица Сезам“ толкова привлекателна. Но разликата била съществена. Децата я забелязвали и преставали да гледат. Оказало се, че ако децата не могат да схванат смисъла на това, което гледат, те просто не го гледат.
При друг експеримент Лорч и Дан Андерсън показват един и същи епизод от „Улица Сезам“ на две групи от петгодишни деца. Децата от втората група обаче били поставени в стая, чийто под бил отрупан c привлекателни играчки. Както може да се очаква, децата в стаята без играчки гледали предаването през 87 процента от времето, докато децата, заобиколени от играчки, го следили само през 47 процента от времето. Играчките ги разсейвали. Но когато изследователите проверили каква част от видяното било разбрано и запомнено, резултатите на двете групи се оказали напълно еднакви. Двамата учени били поразени. Те стигнали до заключението, че децата гледат телевизия по много по-сложен начин, отколкото някой е предполагал. „Стигнахме до извода - пишат те, - че петгодишните от групата с играчките са следили предаването стратегически разпределяйки вниманието си между играчките и екрана, без да пропуснат най-важните части от предаването. Тактиката им се оказа толкова ефективна, че дори и да бяха гледали по-съсредоточено, децата не биха научили повече.“
Ако разгледаме двете изследвания едновременно - експериментът с играчките и този с променения епизод - ще достигнем до едно твърде радикално заключение относно начина, по който децата гледат телевизия. Твърдението, че децата гледат когато са визуално стимулирани и отвръщат поглед когато им е скучно, не отговаря на истината. Те гледат когато разбират и отвръщат поглед от екрана когато са объркани. Ако случайно работите в областта на образователната телевизия, тази разлика е от изключително важно значение. Защото за да узнаете дали децата научават нещо от едно телевизионно предаване и какво точно научават, е нужно просто да обърнете внимание на това, което гледат. Ако пък искате да разберете какво не научават, нужно е просто да обърнете внимание на това, което не гледат. Зрителското поведение на децата в предучилищна възраст е толкова интелигентно, че е възможно
В началните години на предаването „Улица Сезам“ шеф на изследователския екип е психологът от Орегон Ед Палмър, чиято специалност е използването на телевизията като средство за обучение. Когато в края на 60-те е създадена Работна група за детска телевизия15, Палмър съвсем логично е привлечен в екипа. „Не бяха открили друг учен, който се занимава с телевизия за деца - бях единствен“, смее се той. Палмър получава задачата да установи дали сложната учебна програма, начертана от научните му консултанти за „Улица Сезам“, наистина достига до зрителите на предаването. Задачата е изключително отговорна. Мнозина от хората, свързани с „Улица Сезам“, твърдят, че без Ед Палмър предаването не би се задържало дори и един сезон.
Палмър изобретява нещо, което самият той нарича „Разсейко“. На телевизионен монитор пускат епизод от предаването, като успоредно с това на нарочно поставен до монитора екран се прожектират диапозитиви, които се сменят на всеки седем и половина секунди. „Бяхме подбрали възможно най-разнообразни диапозитиви — споделя Палмър. — Човек с разперени ръце, който кара велосипед по улицата; снимка на висока сграда; листо, което се носи по вълните; дъга; снимка, направена през микроскоп; рисунка на Ешер...
„Нямаше значение какво точно изобразяват - идеята бе в самото разнообразие.“ После въвеждат децата в стаята по двойки и им заръчват да гледат телевизионното предаване. Палмър и неговите асистенти седят малко встрани с молив и лист в ръка и безмълвно отбелязват в кой момент децата гледат предаването и кога точно загубват интерес към него и пренасочват вниманието си към сменящите се диапозитиви. Палмър и асистентът му си водят бележки при всяка смяна на диапозитива, така че в края на предаването разполагат с описание почти секунда по секунда на това кои части от епизода са приковали вниманието на зрителите и кои - не. Разсейкото е своеобразна машина за прилепчивост.