Выбрать главу

Мощното усещане за присъствието на Розмари, подобно на уханието на тежък парфюм, не бе нещо, което човек може ясно да посочи или което би искал да имитира. Но аз често се бях опитвала да го дефинирам, поне за самата себе си.

Съществуват жени като леля ми Лили например, за които пищният външен блясък е неделима част от собствената им забележителна личност. Други жени лъскаха изваяната си външност до момента, в който придобиеха безукорното съвършенство на победителки в конкурс за красота — такава бе Сейдж. Майка ми пък по рождение притежаваше трети тип излъчване — здравата красота и грация на диво животно, създадено, за да оцелява в горите или в джунглите. Може би това бе и причината тя да си спечели прозвището Кат52.

Розмари Ливингстън обаче бе успяла сякаш по алхимичен път да слее части от всички изброени характеристики и да постигне несравнимо мощно лично излъчване. Аристократична елегантност, оставяща те без дъх в мига, в който я зърнеш за първи път, и те зарязва да тънеш в благодарност пред блестящото златно присъствие, което те е докоснало.

Усещането трае, докато опознаеш жената малко по-добре.

Сега, докато от другата страна на грамадното стъкло, разделящо частния салон за вечеря от зоната на огнищата, Базил поемаше шала от раменете й, Розмари ме забеляза и леко се нацупи. Духна към мен нещо средно между презрително разочарование и въздушна целувка.

Родо ми бе разказал достатъчно, та косата ми да настръхне, но изпитах желание да го накарам да сподели още информация за тазвечершното събиране. Не спирах да се чудя защо ли Ливингстънови са се ангажирали да домакинстват на тази странна група от мултинационални милионери. Но предвид изводите, които наскоро сама си бях направила, свързвайки в едно шахмата, Играта и случилото се в Багдад, фактът, че повечето от гостите наистина изглеждаха като високопоставени личности от Близкия изток, изобщо не ме успокояваше.

Разбира се, никой не ме бе представил официално, тъй като задачата ми бе само да сервирам вечерята, но ми стана ясно, че гостите надали са просто какви да е „важни клечки“, както бяха предположили Леда и Еремон. Дори ми се стори, че познах някои шейхове и принцове, членове на кралски фамилии от арабския свят. Нищо чудно, че момчетата отвън охраняваха моста над канала толкова ревностно!

След разясненията на Родо за ролята, която са ми отредили, дълбоко в мен се бе загнездила тревога, но въпреки това отчаяно ми се искаше да разбера какво общо има цялото това събиране с Играта. И по-специално — с мен.

Мислите ми обаче рязко бяха прекъснати. Родо ме стисна здраво за ръката и ме поведе навън да поздравя гостите.

— Госпожица Александра и аз сме ви приготвили специални блюда тази вечер — увери той Базил. — Надявам се със съпругата ви и гостите да сте се подготвили за нещо уникално. Ще намерите менюто за вечерта на масата.

Родо здраво ме стисна под ръка — сериозен намек да задържа последния ни разговор само за лична употреба и да изпълнявам заповедите му до второ нареждане.

Шефът ми се увери, че всички са заели местата си и могат да наблюдават нашето общо представление пред пещите, издърпа ме обратно зад стъклената стена и изсъска в ухото ми:

— Faites attention53. Когато сервираш храната, превърни се в… entzula. А не в jongleur des mots, comme d’habitude! — Съветът му гласеше тази вечер да бъда „слушател“, а не „да си играя с думите, както обикновено“, каквото и да означаваше това последното.

— Ако тия хора са тези, които си мисля, че са, със сигурност говорят френски — изсъсках и аз полугласно в отговор. — Защо не използваш само еускера? Тогава никой няма да те разбере. В това число и аз, слава богу.

Родо млъкна.

Задължителната в менюто на Родо супа буйябез бе последвана от бакало — грамадна риба-треска, задушена в сос с лимон и маслини по баска рецепта, сервиран с купчинки от още горещи, печени на живи въглени питки.

Устата ми се пълнеше със слюнка, действието на печения картоф, изяден на обяд, бе преминало, но се владеех и бутах количката за сервиране напред-назад, поднасях чиниите с всяко ново блюдо, отнасях празните отзад и ги пъхах в миялната машина да чакат сутрешната смяна.

вернуться

52

Cat (англ.) — освен галено от Катрин думата означава и „котка“. — Б.пр.

вернуться

53

Внимавай! (фр.). — Б.пр.