— Искаш да кажеш, че нещо е пристигнало в Ирак от Русия? — попитах.
Ним кимна, стана и тръгна към палтото си. Измъкна от джоба му вече познатия кожен портфейл, отвори го и извади от него сгъната хартия. Разгъна я и ми я подаде.
— Както знаеш, рядко търся нещо в Интернет — каза чичо, — но благодарение на глупостта, която майка ти прояви с организирането на онова нейно събиране, този път сметнах, че е разумно да се поровя в Мрежата.
„Принципът на обратната пропорционалност“, както и трийсетгодишната практика на Ним като компютърен специалист го бяха научили никога да не търси в Интернет.
— Ако ти разследваш тях — често ми казваше той, — много вероятно е по същото време те да разследват теб.
Листът хартия представляваше лекьосана разпечатка от прессъобщение на напълно неизвестна руска информационна агенция с дата деветнайсети март. Някаква „християно-ислямска делегация с мироопазваща мисия“ тъкмо се бе завърнала в Русия от Багдад. Останалото просто ми отвори очите за много неща.
Сред важните личности, влизащи в делегацията — тя включваше православни руски епископи, главния мюфтия и председателя на руския мюсюлмански съвет, — се мъдреше едно име, което щях да знам, ако бях останала в света на професионалния шах. Ясно беше обаче, че всички останали на партито в Колорадо го знаят — Кирсан Илюмжинов, президент на руската република Калмикия, човек, натрупал сам милиарди още преди да навърши четирийсет години.
По-важен беше интересният факт, че в момента Негово превъзходителство президентът на малко известната република Калмикия беше също така и председател на FIDE — Световната шахматна федерация. Да не споменаваме, че той бе и най-богатият човек в историята на шахмата. Беше спонсорирал турнири в Лас Вегас, а в родния си град бе построил шахматен квартал — с улици на черни и бели квадрати и сгради с форма на шахматни фигури!
Втренчих се в чичо ми. Бях останала без думи. Пред този тип Тарас Петросян и Базил Ливингстън изглеждаха като двама аматьори. Истински ли бе този човек?
— Който и да е обстрелвал дипломатическия конвой вчера, много е закъснял — мрачно каза Ним. — Каквото и да е било скрито в Багдад, със сигурност вече е изнесено оттам. Майка ти навярно е знаела това. Този факт дори може да обясни организираното парти и странните гости, които ти ми описа. Знаел го е и онзи, който е оставил вестника на стълбите ти рано в понеделник сутринта. Смятам, че трябва много внимателно да разгледаме още веднъж списъка с гости на майка ти.
Подадох му бележките, които бях правила досега, и той ги заоглежда съсредоточено. После седна до мен на дивана и отвори чиста страница на жълтия ми бележник.
— Да започнем с този тип Марч — каза той. — Написала си малкото му име като G-A-L-E-N56, но то ще ни разкрие доста неща, ако го запишем в неговия галски вариант.
Ним написа името. После под него записа всички съставящи го букви в техния азбучен ред.
„Gaelen March
aa c ee g h l m n r“
Играехме същата игра, когато бях малка — анаграми с имена. Аз се справях добре, но не можех да стъпя и на малкото пръстче на чичо ми. Той изписа отговора на анаграмата, за да го видя, а аз вдигнах очи към него с ужас.
Анаграмата гласеше: Charlemagne57.
— Не е много тактичен, нали? — сбърчи вежди Ним. — Разкрива картите си, намеренията си, че и се подписва отгоре на всичко.
Не можех да повярвам! Гален Марч не просто се бе преместил напред в списъка с най-подозрителните участници в Играта. Нещо повече — бе заел челното място!
Но Ним още не бе приключил.
— Естествено, като вземем предвид средновековната сага, която ти е разказал твоят баски шеф вчера, трябва да предположим наличието на някаква връзка между него и новия ви колорадски съсед — каза той, разглеждайки внимателно записките ми в търсене на още подробности. — А като стана дума за мосю Бужарон, колкото по-скоро разбереш какво още е имал да ти казва той, толкова по-добре. От наблюденията, които си записала тук, съдя, че онова, което той знае, може да се окаже особено важно. Забравих да го питам той тази вечер ще идва ли, за да проведете отложената от тази сутрин среща?
— Забравих да ти кажа — отвърнах. — С това отлагане… Не знам дали въобще ще мога да видя Родо днес. Той обикновено готви вечер, а аз поемам нощната смяна и се занимавам с огньовете, след като си е тръгнал. Затова е искал да е сигурен, че довечера ще съм свободна и на линия. Ще трябва да му звънна и да се разберем кога да проведем нашия разговор.
56
Тук ще се използва оригиналното име на героя, изписано на латиница, тъй като само така става ясна закодираната в него анаграма. — Б.пр.