— Не разбираш ли, татко? — каза Шарло. — Точно тук се крие грешката ми, когато се опитах да изтълкувам пророчеството отпреди двайсет години. Белият отбор все пак бе въздигнат от пепелта на своята противоположност. Но не по този начин, по който аз си го представях. Не съм могъл да видя ясно пророчеството, защо то е включвало мен самия. — Талейран все още изглеждаше объркан и Шарло добави: — Татко, аз съм новият Бял цар.
Четирите сезона
„Seminate aurum vestrum in terram albam foliatum.
«Сейте златото си в бялата земя, покрита с листа». Алхимията (често наричана «Небесно стопанство») използва множество селскостопански метафори… Епиграмата… нуждата да се наблюдава като в огледало. Наученото от жътвата на житото… Забележителният трактат (Secretum), издаден в Лайден през 1599 г.60, сравнява детайлно действията, извършвани при отглеждането на пшеница, с операциите, влизащи в състава на алхимичната дейност.“
Според Ним не разполагахме с никакво време. Врагът — който и да беше той — в момента имаше предимство. Бях поставила изчезналата си майка, както и всички останали, в голяма опасност. Бях се проявила като пълна идиотка, пренебрегвайки предупрежденията, независимо че те блестяха ярко като семафори в самолетен хангар, както би се изразила Кий.
Ами аз самата? Ето ме на, избухвам в сълзи и ридая вече за трети път през последните дванайсет часа, после бърша очите си, оставям чичо да ме целува по косата, да оправя нещата и великодушно да се държи с мен така, сякаш отново съм на дванайсет години.
Ако не ме лъжеше паметта, по времето, когато наистина бях на дванайсет години, положението ми бе действително много по-добро от днешното. Бях дете шампион по шах от световна класа, видяло със собствените си очи как убиват баща му и след това успяло да превъзмогне травмата и да продължи живота си. Какво ми ставаше сега, за бога? Изобщо не можех да измисля как да се измъкна от това ужасно положение.
Днешното ми поведение можеше да бъде обяснено по един-единствен начин: явно през последните десет години смесването в шейкъра за коктейли „Молотов“ на рецептата за мис Самостоятелна личност, получена от Сейдж Ливингстън, и самовлюбеното самохвалство на открит огън от страна на Родо Бужарон бяха довели до разкашкването на онова, което някога бях считала за свой мозък, и превръщането му в нещо подобно на пържен банан.
Трябваше час по-скоро да се взема в ръце.
Да вървят по дяволите всички метафори, асоциации и хиперболи — „пълен напред“, както би казала Кий, при това с пълно снаряжение.
Двамата с Ним постоянно си бъбрехме за маловажни неща, за да отвличаме вниманието на подслушващите, докато чичо ми методично обискираше апартамента ми. В това число и мен самата. Имаше малък скенер металотърсач с размерите на парче тел и с негова помощ претърси всичките ми дрехи, порцелановите ми съдове, спалното ми бельо, книгите и мебелите, както и шаха, донесен от Колорадо, който извади от раницата ми, а после го подреди върху масата в гостната. Дадох му и липсващата черна царица, която досега бях носила в джоба си. Той я сканира и я постави на мястото й на дъската.
После взе раницата ми и напъха в нея мои чисти дрехи от един от шкафовете вкъщи, прибра вътре и броя на „Вашингтон Поуст“. После се обърна към мен.
— Мисля, че подредихме апартамента ти възможно най-добре засега — рече той високо. — Сещаш ли се за още нещо, преди да излезем на разходка?
Кимнах, за да му покажа, че има още един въпрос. Посочих към зимния си пухен анорак, погледнах многозначително и отвърнах на висок глас:
— Трябва да се обадя на Родо за смяната тази вечер, преди да излезем. Все пак работя за този човек.
Ним опипваше гърба на пълното с пух яке, където бе скрита рисунката на шахматната дъска. Там бе по-твърдо, отколкото на останалите места. Чичо повдигна едната си вежда.
Кимнах му, но после внезапно ме озари идея.
— Може би е най-добре да звънна на Родо някъде отвън — подхвърлих аз. — Той имаше някакви поръчки към мен. Ще му се обадя по-късно, когато спрем да починем някъде, за да съм сигурна, че ще купя всичко, от което Родо има нужда.
— Ами да тръгваме тогава — съгласи се Ним и задържа якето, за да го облека. — Каретата ви чака, мадам.
Преди да излезем, взех опасния мобилен телефон от масата, където го бях оставила, и го напъхах между възглавниците на дивана, за да изглежда сякаш съм го изпуснала случайно. В този момент Ним протегна ръка към мен.
60
В случая става дума за т.нар. Лайденски папирус — известен алхимически документ от края на Средновековието. — Б.пр.