Чичо сякаш прочете мислите ми, приближи и седна на мраморната пейка до мен.
— Като вземем предвид факта, че няма как да предвидим какво точно те очаква оттук нататък — каза той, — смятам, че е най-добре да получиш подкрепа под формата на гореща баня и приличен обяд.
— Нещо като последно желание, а? — попитах усмихната. — Няма да забравя помощта ти. Мозъкът ми вече работи по-добре, това мога да кажа със сигурност. А и днес научих нещо много важно.
— За шефа ти в копирния център, нали вече ми разказа — отвърна Ним. — Поведението му наистина повдига някои въпроси. Ние и без това от липса на въпроси не страдаме. Но има нещо, което…
— Не, открих нещо още по-важно — прекъснах го аз. — Открих на кого мога да се доверя.
Ним втренчи двуцветните си очи в мен с нескрито любопитство. Аз добавих:
— В пощата, а дори и преди това, и за миг не се замислих до кого да адресирам пратките. Знаех на кого мога да се доверя и да му изпратя копия от рисунката на шахматната дъска. Не само на теб и на майка — вие и без това вече сте я виждали, но и на леля Лили и на приятелката ми Нокомис Кий.
— А — каза Ним. — Значи малкото име на приятелката ти Кий е Нокомис. Това обяснява нещата.
— Обяснява какво? — попитах.
Отново ме обзе тревожното усещане, че към мен приближава нещо, с което определено не желая да се срещам.
— Докато ти се къпеше, проверих съобщенията си от вчера — каза Ним. — Почти никой не знае, че съм тук, само икономът ми. Въпреки това вече ме чакаше факс от някоя си „Селене Луна, бабата на Високия Ханк“.
За миг останах объркана, но после видях усмивката на Ним и също схванах. „Селене“ също означаваше „луна“.
— Край бреговете на Гитчи Гъмий, край блестящите води на Голямото море…62 — започнах аз.
— Стоеше вигвамът на Нокомис, Дъщерята на Луната Нокомис — довърши цитата Ним. — Тази твоя приятелка наистина ли прилича на бабата на Хайауата от известната поема?
— Само тя си мисли така — отвърнах. — Във всеки случай за нея не би било проблем да отгледа смел воин сам-самичка. Ще се изненадаш — тя знае за съставянето на шифри и кодирани съобщения повече от всеки друг, когото познавам, с изключение на теб. Нарича ги индиански димни сигнали. Да оставим настрана как е успяла да открие къде съм. Какво пишеше във факса?
— Признавам, че май нищо не разбрах — отвърна Ним. — Но сега, след като знам що за момиче е тази Нокомис, ясно е, че кодът е предназначен само за твоите очи.
Той бръкна в джоба на хавлията си, оставена край джакузито, измъкна факса и ми го подаде.
Отне ми цяла минута. Когато обаче разбрах написаното, леко позеленях. Как беше възможно? Никой освен мен не бе виждал онова кодирано съобщение в Колорадо!
— Какво има? — попита Ним разтревожено и сложи ръка на рамото ми.
Само поклатих глава, защото бях загубила дар слово.
Факсът гласеше:
„Късметът на Кити се обърна. Тя се връща от Вирджинските острови, наела е луксозна кола, утре ще бъде във Вашингтон. Казва, че имаш номера й, както и останалата информация, която да ти позволи да се свържеш с нея. Все още е в апартамент А1.“
Съобщението сякаш бе същото. А1 означаваше, че съществува сигурна следа, която ни води към руснаците и тайния апартамент, открит в Багдад. Изразът „късметът се обърна“ определено бе ключът към всичко. Припомних си съобщението на майка ми. Тук вместо комбинацията от римски цифри DC-LX-VI, водеща до резултата 6–6–6, сега написаното гласеше: IV-XL-CD и водеше до резултат 4–4–4. Три цифри, чието произведение даваше числото 64, броят на квадратите на шахматната дъска!
Шахматната дъска е ключът.
А ако Кити-Кат бе поела по маршрут, различен от онзи, който ми бе оставила в рояла в Колорадо, то това означаваше, че може би в момента майка ми се намираше във Вашингтон!
Твърде дълго се бях размотавала тук. Обърнах се към чичо да му кажа, че трябва да тръгвам, и се надигнах, за да изляза от джакузито. В този момент пред мен се изправи най-лошото нещо, което не бях сънувала и в най-страшните си кошмари. Иззад ъгъла се показаха три фигури, които изобщо не можех да си представя, че ще видя някога заедно, най-малкото пък че ще ги срещна в сегашното си положение, а именно притисната в ъгъла.
Сейдж Ливингстън, Гален Марч и шефът ми Родолфо Бужарон.
Трета част
Рубедо
„Арабската поговорка «Кръвта е пролята, значи опасността е отминала» е концентриран израз на главната идея за принасянето в жертва: приношението успокоява висшата сила…
62
Героинята цитира началния стих на изключително популярната в САЩ „Песен за Хайауата“ (1855 г.), романтична поема от Хенри Уодсуърт Лонгфелоу. Персонаж от тази поема е и Нокомис, чието име носи другата героиня от романа — Нокомис Кий. — Б.пр.