Движещият механизъм зад жертвоприношението, най-характерното от всички символни значения на кръвта, зодиакалният знак Везни, който обозначава божествената справедливост, собствената съвест на всеки човек… например в алхимията, когато материята преминава от белия стадий (албедо) в червения (рубедо)…“
„Митът за Прометей… е илюстрация на преодоляваща сублимация… потвърждаваща алхимичната връзка между променливите и фиксираните принципи… В същото време страданието (подобно на това на Прометей) кореспондира със сублимацията поради асоциативната си връзка с червения цвят — третия цвят в алхимичния Magnum Opus, който идва след белия и черния.“
Пламъци в главата
„Излязох от лешниковите храсталаци, защото в главата ми пламъци се виеха…“
„Героят Енгъс от поемата на Йейтс… носи в главата си пламъците, които от шаманите по цял свят се смятат за източник на тяхното просветление, огряващо пътя към отвъдните реалности.
Пътуването на шамана започва и завършва в съзнанието…“
Koryakskoe Rayirin Yayai
(Домът на барабана, земите на Корякия63)
В юртата шаманът леко потупваше барабана, а останалите, насядали в кръг около огъня, пееха монотонно прекрасните ритми, които Александър толкова харесваше. Той бе седнал пред входа и слушаше. Обичаше песните на шаманите, защото те успокояваха мислите му, създаваха хармония, която сякаш протичаше през тялото му и лекуваше разбитата му нервна система.
Често обаче, когато ритмите спираха, пламъкът се връщаше. Пламъкът, който изпълваше главата му с искряща светлина, с пронизваща болка — не физическа, а нещо, което извираше от дъното на душата му.
Все още нямаше реално усещане за време. Не беше сигурен откога точно е тук — от няколко дни или може би от седмица, или от по-отдавна, не можеше да прецени колко дълго бяха пътували, за да стигнат това място. Прекосиха огромно разстояние, километри и километри от на пръв поглед непроходимата тайга. Към края на пътуването несвикналите му нозе го предадоха и той рухна в снега, усетил се твърде слаб, за да продължи. Шаманите бяха изпратили шейна с кучета, която да го вози през последната част от пътя.
Кучетата бяха великолепни. Наричаха ги самоеди. С интерес бе наблюдавал как се носят напред през снежните поля пред шейната. С настъпването на нощта ги освобождаваха от впряга, Александър ги прегръщаше, те близваха ръцете и лицето му. Имал ли бе и той такова куче, когато бе дете?
Отдавна не беше онова момче, малкият Саша, собственото си Аз, което познаваше толкова добре. Всъщност единственото си Аз, което въобще познаваше. Вече бе възрастен мъж, но помнеше толкова малко. В очите му миналото приличаше на далечна чужда страна. Тя му бе казала цялото му име.
Александър Соларин.
А жената, която го бе довела тук? Прекрасната руса жена, седнала до него сега, бе собствената му майка, Татяна. Заедно чакаха пред юртата да ги повикат, защото двамата бяха готови за лечението.
Преди да се отправят на пътешествието, тя му бе обяснила каквото можеше относно състоянието му.
— В началото — бе казала тя — ти беше в кома, не се движеше и едва дишаше. Етугенът, главният шаман, дойде от север, за да помогне при лечението ти в минералните води. Тя бе онова, което чукчите наричат кацикечка — „подобна на човек“. Жена-шаман с аборигенски произход, една от ененилит — от близките с духа, от онези, които владеят велика сила. Старейшините използваха всички силни билки и целия си опит на лечители, за да излекуват плътта ти, но етугенът каза, че ти сам можеш да възстановиш духа си единствено ако поемеш на път от Пенинелау, народа на мъртвите, до земите на живите. По време на това пътешествие трябва да те крепи единствено силата на собствената ти воля. Много дълго време прекара в неподвижност, което бихме нарекли ступор, макар че в продължение на месец или повече от време на време излизаше от безсъзнанието и след това отново потъваше в него. Най-после достигна сегашното си състояние — буден, в пълно съзнание, можеш да се храниш, да ходиш, да четеш, дори да говориш на няколко езика. Това обаче са все способности, които притежаваш от най-ранната си младост. Очакваме останалите да се завърнат при теб по-бавно, все пак преживя страшен шок. Етугенът ни предупреди, че е била ранена не само плътта ти, но и духът ти. Опасно е да се изследва тази твоя душевна рана, докато все още заздравява — ти виждаш това заздравяване чрез проблясъците, които получаваш от време на време. Понякога страдаш от безсъние, понякога получаваш пристъп на паника или истерия, причинени от страхове, които изглеждат ирационални. Етугенът обаче вярва, че страховете ти са напълно реални и трябва да позволим на истинската причина за твоята травма да изплува по естествен начин, независимо колко време ще отнеме това и колко трудно изглежда на пръв поглед. След време, когато тялото ти укрепне достатъчно, за да можеш да пътуваш — продължи Татяна, — ще се отправим на север, ще започнем друго пътуване — за изцелението на душата ти. Защото живя сред мъртвите, имаш пламъци в главата — премина изпитанията и вече си hetolatigiu — „погледнал в дълбината“, шаман ясновидец.