При споменаването на шахматните фигури Соларин почувства как пламъците се завръщат. Насили се да ги потисне. Имаше още нещо, което трябваше да узнае:
— Кои бяха хората, които те заловиха? — попита той с треперещ глас. — Как успя да изчезнеш от очите ни през всичките тези години?
Татяна избегна прекия отговор.
— В Русия винаги е било лесно да изчезнеш — отвърна тя спокойно. — Милиони са изчезвали, макар и не по своя воля.
— Но ако на режима на Сталин вече е бил сложен край — продължи Соларин, — кои бяха онези хора, които бяха по следите на съкровището? Кой те залови? Къде те отведоха?
— На обичайното място — отвърна Татяна. — В Главното управление на лагерите — съкратено ГУЛАГ. Трудови лагери, съществували още от времето на царете. Администрират ги неизменно тайните служби — при Николай II са се наричали Охрана, а при властта на Съветите — ЧК, НКВД и КГБ.
— Пратили са те в лагер? — удивено възкликна Соларин. — Но как, за бога, си успяла да оцелееш през всичкото това време? Аз бях съвсем малък, когато те отведоха!
— Нямаше да оцелея — отвърна Татяна, — но след малко повече от година Мини откри мястото, където бях въдворена — един лагер в Сибир. Място на самота и мъка. После направи размяна и аз успях да избягам.
— С други думи, осигурила е освобождаването ти, така ли? — попита Соларин. — Но как?
— Не, осигури бягството ми — повтори майка му. — Ако Политбюро бе разбрало за моето освобождаване, животът на всички ни през изминалите години щеше отново да бъде в опасност. Мини купи свободата ми по друг начин и по друга причина. След това останах тук, скрита сред чукчите и сред корякските племена. Само благодарение на това успях не само да спася раненото ти тяло, но и да спася самия теб, защото аз владея много сили. Получила съм ги през годините от тукашните велики повелители на огъня.
— Но как успя да ме спасиш? — попита Соларин. — Какво е дала Мини на съветските власти или пък на пазачите ти от ГУЛАГ, за да издейства да те пуснат?
Но преди последният въпрос да излезе от устата му, Соларин вече знаеше отговора. Сякаш по силата на просветление той внезапно и с ужас съзря искрящата фигура, която се криеше надвиснала в периферното му зрение вече толкова месеци.
— Мини им е дала черната царица! — извика той.
— Не — отвърна Татяна. — Мини им даде дъската. Аз бях тази, която им даде Черната царица.
Джихад
„Завладяването на Испания и Африка от исляма превърнало краля на франките в господар на християнския Запад. Затова е напълно коректно да се твърди, че без Мохамед Карл Велики би бил немислим.“
Сейдж Ливингстън, Родо Бужарон и самият господин „Карл Велики под прикритие“ — подозрителният ни нов колорадски съсед, Гален Марч. Това бяха последните хора на планетата, които желаех да видя точно в този момент, особено в положението, в което се намирах, а именно полугола. Почувствах как започва да ми се гади. Успях все пак да навлека хавлията и да стегна колана — единственото, което ми хрумна, така както бях изправена пред това неочаквано появило се трио от напълно различни един от друг съконспиратори.
Ним беше излязъл от джакузито и бе пъхнал ръце в ръкавите на собствената си хавлия. С широко движение измъкна факса на Кий от ръката ми, пъхна го в джоба си и ми подаде кърпа да си увия косата, от която капеше вода.
С ъгълчето на устата си ми прошепна:
— Както разбирам, познаваш всички тези хора?
Кимнах.
— Тогава може би е време за едно официално представяне — добави той.
Кралицата на абитуриентския бал обаче ме превари.
— Александра! — възкликна Сейдж и тръгна към мен. Двамата мъже я следваха по петите. — Каква изненада, да те открием в същия хотел, в който е отседнал и Гален! Двамата с него те търсихме из цял Джорджтаун, докато шефът ти не се оказа така добър да ни насочи. Той предположи, че може да си на гости на чичо си в „Четирите сезона“. — Преди да мога да отвърна нещо на тази стряскаща реплика, Сейдж бе насочила очарованието си към Ним. Протегна му ръка с безукорен маникюр и го дари с искряща усмивка: — А вие трябва да сте доктор Ладислаус Ним — изтъкнатият учен, за когото съм слушала толкова много. Името ми е Сейдж Ливингстън, съседки сме с Александра в Колорадо. За мен е удоволствие да се запозная с вас.
64
Анри Пирен (1862–1935) — белгийски учен-историк и социолог, автор на изследвания върху проблематичните места на демокрацията в Средновековието и социалната история на капитализма. — Б.пр.