— Всичко това е свързано с предвечните закони — каза Червен кедър. — Всяко нещо на света се ражда заедно със закона, по който трябва да съществува — той е вложен в него подобно на воден знак, схема или план. Водата винаги се върти в кръг, пламъкът има триъгълна форма, скалите са кристали, паяците плетат мрежи, птиците вият гнезда, фигурата, описвана от слънцето спрямо хоризонта в продължение на една година, винаги има формата на осмица…
Кий докосна ръката му в знак да побърза — дали искаше да му каже да ускори крачка или пък да съкрати историята… Може би и двете.
— Историята за двете деви започва преди около четиристотин години — продължи Червен кедър, — по времето, когато пристигат първите британски колонисти протестанти и основават град, наречен Джеймстаун — по името на новия им крал. Но още преди да го сторят, през XVI век в ръцете им вече бил попаднал голям къс земя в същия район, която те нарекли „Вирджиния“ — по прозвището на предшественичката на крал Джеймс, кралицата дева Елизабет.
— Знам историята — казах аз, като се опитах да не звуча твърде нетърпеливо. Накъде биеше този човек?
— Надали обаче знаеш цялата история — отвърна Червен кедър. — Трийсет години след основаването на Джеймстаун Англия вече има нов крал, Чарлз, вероятно тайно изповядващ католицизма. Той разрешава на лорд Балтимор да изпрати към Америка два кораба със заселници католици и йезуитски свещеници. Корабите се наричали „Ноев ковчег“ и „Гълъб“. Вече много години в Англия се водели битки коя е „истинната християнска вяра“, която има право да държи властта на кръста и да се възползва от нея. След още няколко години около този въпрос щяла да се разрази и гражданска война, а самият Чарлз щял да загине. Имало обаче един пункт, по който между всички европейски народи царувало съгласие и все още царува — „Законът на първооткривателя“: ако откриеш пръв някое място и забиеш флага си на него, то става твое притежание! Ако там вече живеят някакви местни хора, още по-добре — наричаш ги варвари и имаш право да ги принудиш да приемат християнството или да ги заробиш по силата на специален църковен едикт…
Е, тази история също я знаех. Заграбените земи, нарушените мирни договори, кланетата на индиански деца, резерватите, геноцидът, Пътеката на сълзите65…
Помислих си, че между местните хора и кръстоносните нашественици никога не е съществувало нищо друго освен неприкрита омраза.
Само че ме чакаше изненада.
— С две думи, индианците пискатауей приели католицизма — каза Червения кедър, — защото се случило така, че празникът Успение Богородично съвпаднал с Празника на мъртвите и така предвечните закони не били нарушени.
— Моля? — изненадах се аз и хвърлих поглед към Кий.
— Нали се сещаш — обясни индианецът, — че Празникът на мъртвите през ноември, деня, в който почитаме паметта на предците, съвпада с деня, в който християните почитат мъртвите — деня на Вси светии. Още по-важен ден обаче е 15 август — по християнския календар тогава се отбелязва Успението на Пресветата Богородица. Този ден обаче съвпада с деня, в който ние, индианците, провеждаме нашата древна Церемония на зелената царевица — той бележи „събирането на първата реколта“ и началото на нашата нова година.
— Да разбирам ли — попитах, — че според вас индианците пискатауей са приели католицизма само защото така са можели да запазят собствените си стари вярвания и да провеждат изконните си ритуали, като в същото време на думи поддържат официалната християнска църква?
— Не точно — отговори Кий. — Ще разбереш, когато стигнем до погребалните полета. Това, което Червен кедър се опитва да каже, е, че причината ти да трябва да се срещнеш необезпокоявано с него и с Тютюнева кесия всъщност се крие в предвечните закони. Думите ни свършват тук, дето се вика, имам предвид, че всичко се крие в тях и толкова.
— Дай да спрем за малко — въздъхнах аз изтощено.
Започвах все повече да се ядосвам от посоката, в която поемаше тази наша „разходка“. Поисках да спрем, защото в момента бяхме застанали в началото на дълъг дървен мост, увиснал над обширното мочурище, простряло се отпред, в което ни предстоеше да навлезем. Надявах се да не си намокрим краката, защото и без това имах само един чифт обувки.
Обърнах се към Кий:
— Не разбирам. Какво общо има цялата тази религиозно-ритуална дивотия, която твоят приятел разказва, с нас двете и нашия належащ проблем? — попитах. — С какво са толкова важни тези деви, царевици и вечери сред мъртвите?
65
Название на мащабно насилствено изгонване на североамерикански индиански племена (чероки, крийк, семиноли, чикасо и чокто, известни още като петте цивилизовани племена) през 30-те години на XIX в. от техните изконни земи (днешните югоизточни щати) към западните щати. С цената на много жертви, дадени по време на пътуването, в крайна сметка са преселени над 46 000 индианци, оставили зад себе си над 25 млн. акра земя, „свободна“ за заселване с европейски колонисти. — Б.пр.