— Мястото, на което стъпили за първи път, йезуитите кръстили „Света Мери“ — поясни Червен кедър. — По-късно нарекли целия район от тази страна на реката „Мери Ленд“66. Предполага се, че са го нарекли на името на съпругата на крал Чарлз, но всъщност те взели името на Пресветата Дева, майката на Исус. Така че в момента имаме две Деви, които се гледат една друга над реката — едната е протестантска, а другата — католическа! Два острова на Деви от християнство, които, образно казано, се издигали сред морето от местни племена…
Два острова на Деви! Къде бях чувала това?
Тютюнева кесия стъпи на моста, за да опита дали ще ни издържи. Той се оказа достатъчно високо над водата и напълно сух, така че всички се качихме и отново се занизахме в индианска нишка над море от развълнувани тръстики.
Кий, която имаше какво още да сподели, ме настигна:
— Племената потомак, живели по тази земи, сред тях и народът пискатауей, били първите, които достигнали до така наречената „теория за двете Деви“: според нея едно зърно не е достатъчно. Индианците открили, че ако сееш по две зърна заедно и така оформяш реда, царевицата по-лесно се опрашва. Това също е част от предвечните закони. Племената тук постъпват така от най-древни времена.
Подобна философия със сигурност щеше да допадне на Леда Лесбийката — представете си, две невинни девици, които в комбинацията си гарантират баланса в света, подобно на ин и ян. Въпреки това все още бях объркана.
Но камбанката на спомена в главата ми зазвъня още по-силно.
Сетих се.
— Ти си съставила кода на съобщението, което майка ми беше оставила върху рояла — казах меко. — Та, кажи ми сега за Вирджинските острови.
Кий се усмихна одобрително и кимна.
— Ами това е — отвърна тя. — Затова първо спряхме тук. „Вирджински острови“ е индианското кодирано име на Вашингтон. А точно тук, на това място в Пискатауей, са създадени предвечните закони, които управляват съществуването на нашата столица.
— Мислех, че Джордж Вашингтон е съставил първите закони за столицата — натъртих аз. — В крайна сметка той е купил земята за строеж на града, той е повикал и ония типове, които очертали квадрата на градския план с всички онези масонски шашарми, за които говореше твоят приятел, капитанът на ферибота…
— А откъде мислиш, че Вашингтон се е сдобил с тези закони? — попита Кий.
Замълчах, а тя посочи далеч отвъд мочурищата, от другата страна на реката. Там, в далечината, под искрящото утринно слънце се издигаха зелените склонове на Маунт Върнън — домът на Джордж Вашингтон.
— Земята, върху която е построен градът, изобщо не е избрана случайно — обади се Червен кедър, като се обърна към мен през рамо. — При купуването й президентът трябвало да приложи сложна дипломатическа схема, както и да пази всичко в пълна тайна. Но той от самото начало знаел, че земите, които ние, племето пискатауей, обитаваме, са ключът към осъществяването на неговия план. Традицията идва от нашите изконни вярвания, но тя има и своите корени в Библията: там го наричат Града на хълма, Високото място. Новия Йерусалим. Всичко е написано в Апокалипсиса, в Откровението на свети Йоан. Мястото, избрано за строеж на свещения град, трябвало да се намира при сливането на много реки, за да може да бъде призована силата…
— Каква сила? — попитах, въпреки че малко по малко започвах да схващам.
Преминахме над мочурището и стъпихме на обширна поляна, на която диви цветя и цъфнали глухарчета вече бяха надигнали глави в очакване на пролетта, а птички и насекоми цвърчаха, бръмчаха и прелитаха край нас.
— Силата, която сме дошли тук да видим — отвърна Кий и простря ръка напред, сочейки отвъд поляната. — Това е Мойаоне.
В края на поляната пред нас се възправи огромно вечнозелено дърво, което се издигаше по-високо от всичко наоколо. Ако не грешах, това не беше какво да е дърво, а…
— Червен кедър — отбеляза Кий. — Свещено дърво. Вътрешната мека дървесина и сокът му са червени на цвят, точно като човешка кръв. Това дърво е посадено от последния вожд на пискатауей — Търки Тайак. Неговият гроб също е тук.
Приближихме мястото. Малка снимка на вожда — красив мъж с бронзова кожа и с пълен комплект царствени пера на главата — беше прикрепена към дървена паметна плоча. Там пишеше, че вождът е погребан на това място със специално разрешение от Конгреса през 1979 година.
Около плочата се издигаха четири дървени кола, забити дълбоко в земята, към които бяха прикрепени плетени гирлянди. Клоните на самото кедрово дърво отзад бяха гъсто украсени с малки червени кесийки, привързани с червени панделки. Бяха стотици.