Лили и кученцето излязоха от колата да ни поздравят, а Кий се зае да натовари багажа отзад. За-за се протегна от ръцете на Лили и ме дари с мокра целувка, която изтрих с опакото на ръкава си. Леля отиде да прегърне майка.
— Толкова се тревожех — рече Лили. — Чаках с дни в онзи ужасен мотел, без никаква вест от вас. Но явно всичко се е развило благополучно, поне до този етап — най-малкото личният състав е налице. — Та кога тръгваме? — обърна се после към Кий.
— А закъде тръгваме? — намесих се аз.
Май аз бях единствената, на която не всичко бе обяснено.
— Не съм сигурна дали наистина искаш да знаеш отговора — уведоми ме Кий, — но все пак ще ти кажа. Както вече обясних, този сценарий не беше лесен за изиграване, но въпреки това сме предвидили всичко. Набелязахме основните черти на плана онзи ден, когато се срещнахме в Денвър, а после ние двамата с Вартан отлетяхме на изток да те вземем. Сега ще се върнем в Джаксън Хоул, сякаш сме ходили в парка само за да покараме моторни шейни, и ще се навечеряме стабилно. Ще нощуваме в апартамента ми и после хващаме първия полет утре рано сутринта. Майка ти и Лили пък веднага ще тръгнат с колата. Ще се засечем с тях в крайната точка. Боя се, че най-близкото място, в което можем да се срещнем, е Анкоридж…
— Анкоридж!? — изпищях аз. — Мислех, че отиваме да намерим татко! Искаш да ми кажеш, че той се намира в Аляска, така ли?
Кий ме изгледа по обичайния си начин.
— Вече казах, че сигурно няма да ти хареса онова, което ще узнаеш — каза тя. — Но не, не отиваме в Аляска. Там ще ни чакат майка ти и Лили и ще вземат баща ти, когато ние се върнем с него със самолета. Всъщност от съображения за сигурност аз и майка ти сме единствените, които знаем точното местонахождение на баща ти. Знам го, защото съм човекът, който трябва да измисли как да стигнем до него и как да го върнем оттам. Зачаках допълнително обяснение, но го получих.
— Колкото до въпроса къде точно е баща ти… — каза тя. — Мисля, че мястото се нарича Огненият пръстен.
Огненият пръстен
„Огънят най-много от всичко друго в природата прилича на живо същество.“
„[Алхимическата] операция започва и завършва с огън.“
„Огънят, който просветлява, е огънят, който поглъща.“
„Всички неща се превръщат в огън, а огънят, изтощен, обратно се разпада на всички неща.“
— Алеутският процеп в Аляска — обясни Кий някъде между ордьовъра и супата — пресича Тихия океан и Берингово море. Някога се е намирал на руска територия, още по времето на Екатерина Велика. Нарича се Огненият пръстен, защото по дължината му се намира най-голямата група активни вулкани в света. Повечето ги знам като петте си пръста: Павлов, Шишалдин, Погромини, Тулик, Коровин, Танага, Киска… Там се намира дори една млада вулканична калдера, открита от мен самата. Опитвам се да я кръстя Модерната Мили. — Сетне Кий добави:
— Всички те са част от дисертацията по калориметрия, която пиша: Джеймс Кларк Максуел, Жан-Батист Фурие, аналитичната теория за топлината и така нататък. Но както ви е известно, винаги съм се интересувала най-силно от наблюдения над поведението на топлината в условия на повишено налягане.
Опитах се да не обръщам внимание на бързия поглед, който Вартан ми хвърли, преди да насочи отново вниманието си към супата. Не можех обаче да не се чудя дали докато спяхме в самолета, той също е почувствал онзи наелектризиращ поток, който протече между нас, когато ме бе докоснал. Признавам си, на мен ми беше много трудно да го забравя.
Бяхме заели малко сепаре в „Хотел Хоул“ — Кий познаваше управителя и ни обясни, че така ще имаме възможност да се тъпчем на спокойствие, като едновременно с това необезпокоявано да поговорим какво ни чака на следващия ден. А той се очертаваше като странен ден — щяхме да летим с чартърен самолет до Сиатъл и Анкоридж. Кий обясни, че вече е уредила всичко за полета рано заранта.
— Но нали каза, че татко не е в Аляска? — напомних аз. — Какво общо има Огненият пръстен с мястото, закъдето сме се запътили?
— Оттам минава царският път към Огнения пръстен — отвърна Кий. — Ще обясня, като донесат кльопачката.
Кий и Вартан се бяха уговорили да си разделят една цяла хрупкава печена патица, пълнена с пастет от дреболии, лукчета и гъби — специалитет на заведението. Беше достатъчно голяма за двама им. Аз се спрях на говежди ребърца — ястие, което Родо никога не приготвяше в „Суталде“.
70
Ибн Бишрун — арабски мистик и алхимик, живял около 1000 г. от н.е., най-известното му съчинение е „Трактат за алхимията“. — Б.пр.