Двете с Кий практикувахме нашия навахо код от толкова отдавна, че бях напълно сигурна, че тя отлично знае следващия стих от „Атаката на леката кавалерия“41 — „През долината на смъртта яздеха шестстотинте“ — и от него щеше да се сети, че намеквам за това как в момента се намирам в същото безизходно положение като кавалеристите от стихотворението. Ясно беше, че тя схвана намека като свързан с работата и шефа ми, но в същото време самата Кий криеше изненада.
— Пак тази твоя работа — въздъхна тя разочаровано. — Жалко че се наложи да заминеш толкова бързо. Трябваше да останеш. Нали знаеш, търпението е добродетел. Ако беше изчакала малко, нямаше да пропуснеш събирането на Ботаническия клуб в неделя вечер. Но нищо, аз отидох вместо теб.
— Ти? — възкликнах аз шокирана.
Нокомис Кий си е бъбрила с Ливингстънови, след като съм напуснала Колорадо?
— В някакъв смисъл присъствах неофициално — отвърна бързо Кий. — Не бях поканена. Знаеш, че никога не съм се разбирала с председателката, онази госпожица Блестяща. Тя не е сред най-умните, но определено може да ти помогне да разбереш някои неща. На теб щеше да ти бъде интересно. Темите бяха от твоята област — екзотични лилии и руски лекарства на билкова основа.
Господи! Сейдж се е срещала с Лили и Вартан? Кий явно говореше за това, но как ли е станало? Те и двамата бяха в Денвър.
— Клубът явно е променил мястото за срещи — предположих аз. — Всички ли успяха да присъстват?
— Срещата се проведе у Моли — потвърди Кий. — Присъствието беше рехаво, но господин Скайуокър успя да дойде.
„У Моли“ беше наш стандартен код. Под името на онази пищна милионерка от времето на Златната треска — оцелялата от „Титаник“ Непотъващата Моли Браун, се криеше името на града, в който тя се е подвизавала — Денвър. Значи Сейдж все пак е била там! Да се сетя кой е Господин Скайуокър не беше трудно — това можеше да бъде само Гален Марч, тайнственият нов собственик на ранчото „Скай“.
Защо, за бога, той и Сейдж нагло се бяха разхождали из Денвър в компанията на Вартан и Лили Рад? При това очевидно бяха отишли там след моето заминаване. А Кий как е научила за тази мистериозна среща? Всичко това звучеше страшно подозрително.
Но необходимата за съобщаване информация ставаше вече твърде сложна за моя ограничен набор от афоризми, а и Родо щеше да се появи всеки момент, за да сложи начало на подготовката. Спешно трябваше да узная как всичко казано от Кий е свързано с това, заради което всъщност й се бях обадила — с майка ми. Така че зарязах театралния репертоар и подходих направо към най-важното.
— Аз съм на работа, очаквам шефът ми да се появи всеки момент. Обаждам се от телефона в ресторанта. Наистина не мога да говоря повече. Преди да затворя обаче, кажи ми как върви твоята работа? Има ли напоследък нещо ново около горещия извор Минерва?
Кий беше в „Йелоустоун“ и асоциацията с този извор беше всичко, което успях да измисля за толкова кратко време. Минерва беше известен „стъпаловиден“ или терасиран горещ извор в парка. „Йелоустоун“ се славеше с повече от 10 000 забележителни геотермални природни образувания — най-голямата група от подобни феномени в света. Самата Минерва представляваше великолепен горещ водопад, обвит в пара, която блестеше зашеметяващо с цветовете на дъгата, а преди е била и една от основните атракции на парка. Казвам „преди“, защото през последните десет години Минерва необяснимо и тайнствено бе пресъхнала — целият грамаден водопад и горещият извор, който го захранвал, просто бяха изчезнали. Точно като майка ми.
— Радвам се, че питаш — отвърна Кий, която мигновено бе схванала за какво говоря. — Работих по този въпрос вчера. В неделя. Изглежда, йелоустоунската калдера повишава температурата си. Може да изригне отново, когато най-малко очакваме. Колкото до нашия изчезнал горещ извор Минерва, смятам, че може да се появи отново по-скоро, отколкото си мислим.
Дали разбирах тези думи правилно? Сърцето ми се разтупка.
Тъкмо щях да задам още някой и друг въпрос, когато входната врата на ресторанта се разтвори и Родо нахълта с по едно едро пиле под всяка мишница, а след него вървеше един от агентите с черни очила с камара кутии в ръце.
— Bonjour encore une fois, Neskato Geldo42 — изстреля Родо към мен, докато правеше знаци на агента да остави кутиите с храна на една близка маса, сякаш човекът беше един от прислугата.
41
Поема от Алфред, лорд Тенисън, написана през 1854 г. по повод поражението на британската армия в битката с руснаците при Балаклава по време на Кримската война. — Б.пр.