Макар съобщението на Летиция Бонапарт да бе отчасти отговор на едно по-раншно кодирано запитване от страна на Байрон, свързано с Шели, основният смисъл на посланието, изразен с характерната за нея смесица от езици, не можеше да бъде по-ясен:
À Signor Gordon, Lord Byron
Palazzo Lanfranchi, Lung’Arno, Pisa
„Chèr Monsieur,
Je vous invite à un vernissage de la pittrice lnglese, Mme Maria Hadfield Cosway, date: le 21 Janvier, 1823, lieu: Palazzo Falconieri, Roma. Nous attendons votre réponse.
Les sujets des peintures suivi:
Siste Viator
Ecce Signum
Urbi et Orbi
Ut Supra, Ut Infra“
С това писмо го канеха да присъства на изложба на картини, рисувани от мадам Козуей, жена, с чиято репутация Байрон бе отлично запознат, предвид славата, на която се бе радвал покойният й съпруг — придворен художник на Уелския принц. Самата тя от години бе протеже не само на кардинал Феш, но и на известния френски художник, парижанина Жак-Луи Давид.
Не самата покана, а скритият в нея смисъл на съобщението бе привлякъл вниманието на Байрон и го бе накарал бързо да напусне Генуа. Първо, изброените в писмото „сюжети“ на „картините“ на мадам Козуей съвсем не бяха теми, често избирани от обикновените художници. Те имаха дълбоко значение за онзи, който можеше да чете между редовете.
Siste, Viator, „Пътнико, спри“. Това бе фраза, изписана на всяка крайпътна гробница по времето на Древния Рим.
Ecce Signum, „Виж лебеда“. След тази „тема“ в писмото бе нарисуван малък триъгълник.
Urbi et Orbi, „Към града и света“ — девизът на Рим, на Вечния град.
Ut Supra, Ut Infra, „Каквото горе, такова и долу“ — девизът на алхимиците.
Не беше случаен и фактът, че датата на „изложбата“ съвпадаше с датата на погребението на клетия Шели — което пък от своя страна, слава богу, бе приключило няколко часа преди Байрон да влезе в Рим. Той не съжаляваше, че го е пропуснал. Колкото и да се опитваше, не можеше да забрави преживяното в деня на кремацията на Шели преди толкова месеци, нито страховете за собствения си живот, които го преследваха оттогава.
Посланието бе ясно: „Спри да търсиш и виж какво сме намерили ние: знака, триъгълника на известната египетска пирамида в Рим, приет за знак парола и от карбонарите, и от масоните, и от други тайни общества. Той въплъщава Новия ред, съчетание на Дух и Материя — света над нас и света под нас“.
Същото съобщение се бе опитал да му изпрати и Шели часове преди да бъде убит. Сега Байрон окончателно разбра значението му, макар че то го накара да изтръпне до мозъка на костите си. Летиция Бонапарт и хората й навярно знаеха нещо относно тайната или относно изчезналата Черна царица — това личеше от изпратеното послание. Но как Летиция се бе досетила за думата? За тази единствена дума, която сама имаше силата да накара Байрон да дойде в Рим дори и ако нищо друго не можеше да го принуди? Думата, с която Летиция завършваше писмото си.
Любимото име на Байрон, което той бе споделил като парола само с един-единствен човек — с Али паша, който вече не бе сред живите.
Но в мига, в който поетът помисли за това име, вратата зад него се отвори и тих глас от другия край на гостната каза:
— Татко, аз съм, дъщеря ти Хаидѐ.
Байрон не успя да се овладее. И през ум не му мина за шахматната фигура, която тя навярно бе донесла, защото бе извън себе си от радост. Плачейки, първо притисна момичето до гърдите си, после я отдалечи, за да я огледа по-добре, като не спираше да клати невярващо глава. Усещаше как горещите сълзи набраздяват покритото му с прах лице. Господи! Тя бе живо въплъщение на Василики, която едва ли бе и с година-две по-възрастна от Хаидѐ по времето, когато Байрон се влюби в нея в Янина. Момичето имаше сребристите очи на Васи, искрящи като огледало. У Хаидѐ обаче личеше и кръвта на баща й — същата трапчинка на брадичката и същата бледа, почти прозрачна кожа, която му бе спечелила прозвището Алба, Белия.
Благословен съм, помисли Байрон. По един или друг начин бе изгубил другите си дъщери — поради смърт, чрез раздяла или скандал заради неговото изгнание. Например малката Ада — законната дъщеря от съпругата му Анабела — тя трябваше да е вече на седем години, не беше виждал от дните на раждането й заради скандала, раздухан от лейди Байрон, станал причина поетът да е в изгнание вече толкова години. Скандалът се подхранваше и от слуха, че Медора, дъщерята на сестрата на Байрон, Огъста, също е дете на лорд Байрон.