Изглежда, около онова място имаше и нещо още по-интригуващо, защото само няколко дни по-късно господин Джеферсън побърза да зареже пряката си административна работа и организира излет в провинцията, за да разгледаме тази тайнствена градина. Излетът бе само за нас двамата — насаме.
Още от времето на прогонването от човека от първата библейска градина човешките същества винаги ценят повече онова, което вече са изгубили. В случая на господин Расин дьо Монвил нещата стояха така, че в предстоящата Френска революция той щеше да изгуби както богатството си, така и градините си. Бъдещата съдба на Орлеанския дук се оказа далеч по-лоша — той подкрепи революцията, приемайки името Филип Егалите49, гласува за осъждането на собствения си братовчед, краля, но въпреки всички тези предателства накрая бе гилотиниран.
А аз и Томас Джеферсън… Ние наистина открихме нещо онзи ден в градината на Монвил, нещо неочаквано и за двама ни — ключа към древна изгубена мъдрост. Самата градина ни даде този ключ.
Градината се наричаше Дезер де Ретц. На старофренски това означава „Пустошта на краля“. Изгубеното кралство.
„Градините съществуват в колективното несъзнавано.
Градината е била първото владение на човека и в течение на много векове той й е давал много имена, но винаги държал пред очите си идеята за Земния рай, за Едем.
Висящите градини на Вавилон били едно от Седемте чудеса на света… Всички наши усилия да ги възстановим си остават в сферата на фантазията.“
„Той е имитирал вавилонската кула. Не мога да си представя какъв друг е могъл да бъде замисълът му.“
Тръгнахме от Париж в петък, осми септември. Пътувахме с елегантната карета на господин Джеферсън, теглена от сиви коне, и скоро пресякохме реката на път към великолепната провинция. Но нищо не бе тъй великолепно като мястото, към което се бяхме запътили — Дезер де Ретц.
Оставихме каретата отвън и влязохме в градината пеша през една изкуствена пещера. Пристъпихме във вълшебен пейзаж, напомнящ картини на Вато50 със своите цветове, характерни за късното лято — пастелно виолетово, розово и ръждивочервено. Заоблените хълмове и лъкатушещите пътечки бяха заобиколени с горички от брези с медночервени листа, нарове, мимози, както и с двестагодишни явори, ясени, липи и габъри. Все дървета, носещи скрито значение за окото на посветения.
След всеки завой пред очите ни се възправяха причудливи постройки, които се появяваха внезапно, като с магия — ту надничаха иззад някоя горичка, ту сякаш се издигаха магически от някое езерце.
Каменната пирамида предизвика у Джеферсън същото вълнение, каквото той бе проявил и в Halle au Blé.
— Копие на гробницата на Гай Цестий — каза той. — Познавам я, защото съм виждал прототипа — известния паметник от римско време, оформен като египетска пирамида, като „планина на огъня“. Има много известни нейни изображения гравюри, работа на вашия съотечественик Пиранези51.
Оригиналът се намира в Рим и притежава някои необичайни характеристики — продължи той. — Квадратната му основа е с размери деветдесет на деветдесет: числа, носещи специално значение, тъй като техният сбор дава числото 360, а то от своя страна отговаря на броя на градусите в пълния кръг. „Вписване на кръга в квадрата“ — това е била най-главната загадка за древните и тяхното най-голямо предизвикателство, криещо множество значения. Те не просто са се опитвали да открият някаква суха математическа формула, която да им позволи да превърнат лицето на кръга в това на квадрата, а нещо много, много повече. За тях „вписването на кръга в квадрата“ е означавало откриване на някаква форма на дълбинна трансформация. Кръгът, символизиращ небесните селения, се трансформирал в квадрата, символизиращ земния свят. Да свалим небесния рай на земята, както е речено.
— „Алхимическата сватба“ — бракът между Дух и Материя — съгласих се аз. — Другояче казано, сватбата на Разума със Сърцето. Аз и съпругът ми Ричард изучаваме подобни мистерии от дълги, дълги години.
49
Egalité (фр.) — равенство. Част от известния лозунг на Френската революция „Свобода, равенство, братство“. — Б.пр.
50
Жан-Антоан Вато (1684–1721) — френски художник от края на XVII и началото на XVIII в., представител на стил рококо. — Б.пр.
51
Джовани Батиста Пиранези (1720–1778) — италиански архитект, художник график и археолог. Усъвършенствал техниката за гравиране, наречена офорта. — Б.пр.