Демокрацията — голямото предизвикателство за Югоизточна Европа отприщи страстите, разбуни духовете, обърка понятията и ценностите. Формированията на световната общност — ЮНПРОФОР, ЮНКРО, ЮНПРЕДЕЛ и КФОР не успяват да защитят различността в човешката природа в държавите от бивша Титова Югославия. Насилието се овласти с всичките си форми — тероризъм, етническо прочистване, дискриминация, религиозен и културен екстремизъм. Едва ли чувството за съпричастност на страните от региона е достатъчно изявено, след като конфликта вместо да отшумява се задълбочава. Причината е, че всеки балкански народ или етнос, постулира някаква окончателна истина за себе си, която се оказва несъвместима с тази на комшията. Необходимо е изкусността да се убиваме да се превърне в изкусни човешки взаимоотношения ползвайки само „оръжията“ на човешката близост.
Кощунствено е, че героизмът на Скендербег се е изродил само в „албански сепаратизъм“, че самоопределението на сърби, хървати, босненци, косовари се определя само като „национализъм“. Единствено усилия на волята, заинтересованост и търпимост могат да върнат разбирателството.
На Балканите е полезно да бъде забравено миналото, защото то най-често се явява извор, от който се черпи противопоставяне, разделение, търси се възстановяване на исторически конфликт.
Негласна, но не и осъзната форма на търпимост се е установила в отношенията между българи и етнически турци, щом крехкото равновесие се нарушава от телевизионния „HABERLER“ всяка вечер. Пре положение, можем да пропътуваме разстоянието от единия до другия край на земята за часове, първото пътуване е това до съседа, отключвайки сърцето му с добронамереност.
Горчива глътка отпи славянското езикознание с признаването на т.н. „македонски език“, но затова пък спечели идеята за съхраняване на езиковото многообразие. Полезно ще се окаже познаването и запазването на многобройните диалекти и говори, които изобилстват на Балканите, не за да се изолира региона от останалия свят, а за да може европейският културен обмен да разчита на самобитността на етносите. Надеждата е в необременените млади хора, който могат да изрекат „Здраво, брато!“, без в този поздрав да звучат нотки на балканска нетърпимост и язвителност.
За съхраняване на различността в Югоизточна Европа младият човек ще открие извечни стойности в културата на сияйна Елада. Чрез изучаването на димотики и катаревуса става срещата както с духа на елинизма, така и със съвременна Гърция. Изкушение за познавача са прекрасните мелодии на бузуки от „Зорба гъркът“ на Микис Теодоракис, изкупителната жертва на Христос от „Последното изкушение“ на Никос Казандзакис. Някъде през средните векове Доменико Теотокопулос, известен с прозвището „Ел Греко“ — се превръща в емблема за гръцкото културно излъчване в областта на живописта. С подобно пътуване назад във времето търсещият млад човек може да си създаде интерес и към съвременността, който да не се изчерпва с песните на Василис Карас, Пасхалис Терзис и „Зиг-Заг“ и да не се заглушава от шума на на счупени чинии в балканска таверна.
Познаването и приемането на богатия езиков и културен пейзаж на Балканите, на неизброимото многообразие от мисъл, мъдрост и начини на живот, ще направи от младите хора сътворители на „полуострова на блажените“. За темелите на балканския Елизион е нужна търпимост, смирение и уважение. Само чрез опознаване, разбиране и съпричастност юмрукът ще се разтвори, ще стане протегната приятелска ръка търсеща ответ в друга, за да хвърли моста, на който ще стане срещата между народите от Югоизточна Европа.