— Ако си признала на съпруга си, то защо си с мен сега тук?
— Бернд ми каза да продължавам — обясни тя.
— Съпругът ти иска ти да ме целуваш?
— Той иска аз да стана твоя любовница.
— Това е странно. Има ли нещо общо с парализата му?
— Не — излъга тя. — Страданието на Бернд не прави половия ни живот по-различен.
Тя беше разказала това на майка си и на още няколко жени, с които бе близка. Лъжеше ги заради Бернд — усещаше, че за него ще бъде унизително, ако хората знаят истината.
— Е — продължи Клаус, — ако това е моят щастлив ден, ще вървим ли право в апартамента ми?
— Нека не бързаме, ако нямаш нищо против.
Той постави ръка върху нейната.
— Няма проблем, ако човек е нервен.
— Не съм правила това често.
Той се усмихна.
— Виждаш ли, това не е нещо лошо, дори и да живеем във века на свободната любов.
— Спала съм с две момчета в университета. После се омъжих за Ханс, който се оказа полицейски шпионин. После се омъжих за Бернд и двамата избягахме заедно. Ето го любовният ми живот.
— Нека поговорим за нещо друго — настоя той. — Родителите ти още ли са на Изток?
— Да. Няма да им разрешат да напуснат. Направиш ли свой враг някого като Ханс Хофман — първия ми съпруг — той никога не ти прощава.
— Сигурно ти липсват.
Тя не можеше да изрази колко много й липсва семейството й. Комунистите прекъснаха обажданията на Запад в деня, в който построиха Стената, тъй че тя дори не можеше да говори с тях по телефона. Имаше само писма — отворени и прочетени от ЩАЗИ, обикновено закъснели, често цензурирани, а всички ценни вещи бяха откраднати от полицията. Бяха преминали няколко снимки и Ребека ги държеше до леглото си — баща й посивява, майка й натежава, Лили става красива жена.
Вместо да опитва да обяснява мъката си, тя го попита:
— Разкажи ми за себе си. Какво е станало с теб по време на войната?
— Нищо особено, освен дето гладувах като повечето деца — отвърна той. — Къщата до нас бе разрушена и всички в нея загинаха, но ние бяхме наред. Баща ми е геодезист. Прекара голяма част от войната в това да оценява щетите от бомбардировките и да укрепява сгради.
— Имаш ли братя и сестри?
— Брат и сестра. Ти?
— Сестра ми Лили е все още в Източен Берлин. Брат ми Вали се измъкна скоро след мен. Той е китарист в групата Плъм Нели.
— Същият? Той ти е брат?
— Присъствах на раждането му на пода в кухнята, единственото отоплено помещение в къщата. Цяло изживяване за едно момиче на четиринадесет години.
— Та той се е измъкнал.
— И дойде да живее при мен в Хамбург. Присъедини се към групата, когато те свиреха в някакъв мърляв клуб на „Репербана“.
— А сега е поп звезда. Ти виждаш ли го?
— Разбира се. При всяко турне на Плъм Нели в Западна Германия.
— Ама че тръпка!
Клаус погледна чашата й и видя, че е празна.
— Искаш ли още един Зект?
Ребека усети пристягане в гърдите.
— Не, благодаря, не искам.
— Слушай — обясни й той. — Искам да разбереш нещо. Страстно желая да се любя с теб, но знам, че се разкъсваш. Просто не забравяй, че във всеки момент можеш да промениш решението си. Няма такова нещо като финална точка. Ако ти е неуютно, просто го кажи. Обещавам, че няма да бъда ядосан или да настоявам. Не би ми харесало да чувствам, че съм те тласнал към нещо, за което не си била готова.
Точно това и трябваше да каже. Стягането изчезна. Ребека се боеше, че ще навлезе твърде навътре, ще разбере, че е взела грешното решение и няма да може да се дръпне. Обещанието на Клаус успокои ума й.
— Да вървим — каза тя.
Влязоха в колите си и тя последва Клаус. Докато караше, изпитваше бурна радост. Щеше да се отдаде на Клаус. Представи си лицето му, когато сваля блузата й — носеше нов сутиен, черен с дантелки. Представяше си как се целуват — страстно преди, нежно след това. Представяше си простенването му, когато тя поемеше пениса му в устата си. Чувстваше, че никога не е желала нещо толкова силно, и трябваше да стисне зъби, за да не извика.
Клаус имаше малък апартамент в модерна сграда. Ребека отново бе налегната от съмнения, докато се изкачваше с асансьора. Ами ако той не я хареса, след като тя свали дрехите си? Беше на тридесет и седем и вече нямаше твърдите гърди и съвършената кожа от юношеските си години. Ами ако той имаше скрита тъмна страна? Можеше да извади белезници и камшик, после да заключи вратата…