— Ще отнеме толкова време, колкото трябва. Как се казва сестра Ви?
— Защо задавате този въпрос?
— Казвате, че искате да присъствате на погребението на сестра си. Как се казва тя?
— Казах, че искам да присъствам на погребението на близък роднина. Не съм казал, че е сестра ми. Очевидно вие вече знаете всичко за това.
Дейв разбра, че тайният полицай е очаквал тях. Трудно беше да си представи защо.
— Отговорете на въпроса. Какво е името на сестра Ви?
— Името й беше госпожа Мод фон Улрих, както очевидно вече са Ви осведомили Вашите шпиони.
Дейв забеляза, че Фиц започва да се ядосва и да нарушава собственото си правило да казва колкото може по-малко.
— Как така лорд Фицхърбърт има немска сестра? — продължи мъжът.
— Тя се омъжи за моя немски приятел Валтер фон Улрих, навремето германски дипломат в Лондон. Беше убит от Гестапо по време на Втората световна война. Вие какво сте вършили по време на войната?
От яростта по лицето на другия Дейв схвана, че той е разбрал, но не отвърна на въпроса. Наместо това се обърна към Дейв:
— Къде е Вали Франк?
Дейв беше смаян.
— Не знам.
— Разбира се, че знаете. Та той е в музикалния Ви състав.
— Съставът се разпадна. Не съм виждал Вали от месеци. Не знам къде е.
— Това не е възможно. Та вие сте партньори.
— Партньорите се разделят.
— Каква е причината за конфликта ви?
— Лични и музикални различия.
В действителност различията бяха само лични. Дейв и Вали никога не бяха имали музикални различия.
— Но искате да присъствате на погребението на баба му.
— Тя е моя пралеля.
— Къде за последно сте видели Вали Франк?
— В Сан Франциско.
— Адресът, моля.
Дейв се спря. Това ставаше неприятно.
— Отговорете, моля. Вали Франк е търсен за убийство.
— За последен път го видях в парка „Буена Виста“. Това е на улица „Хайт“. Не знам къде живее.
— Разбирате ли, че е престъпление да възпрепятствате полицията при изпълнение на служебния й дълг?
— Разбира се.
— И че ако извършите престъпление в Германската демократична република, можете да бъдете арестуван, съден и затворен тук?
Дейв изведнъж се стресна, но опита да остане спокоен.
— И тогава милиони почитатели по света ще настояват за освобождаването ми.
— Няма да им бъде позволено да се месят в работата на правосъдието.
Намеси се Фиц:
— Сигурни ли сте, че другарите ви в Москва ще бъдат доволни, задето предизвиквате голям дипломатически инцидент във връзка с това?
Високият се разсмя презрително, но не беше убедителен.
Изведнъж Дейв прозря.
— Вие сте Ханс Хофман, нали?
Преводачът не преведе това, но вместо това бързо каза:
— Името му не е важно за вас.
Дейв обаче можеше да каже, според лицето на високия, че предположението му е било правилно. Той продължи:
— Вали ми разказа за Вас. Сестра му Ви е изхвърлила и оттогава Вие си отмъщавате на нейното семейство.
— Отговорете на въпроса.
— Това част от Вашето отмъщение ли е? Да тормозите двама невинни хора, които отиват на погребение? Вие, комунистите, такива хора ли сте?
— Почакайте тук, моля.
Ханс и преводачът му излязоха от помещението и Дейв чу от другата страна на вратата звука на резето.
— Съжалявам — рече Дейв. — Това май е заради Вали. Щеше да е по-добре да бе дошъл сам.
— Не е твоя грешката. Надявам се да не изпуснем погребението.
Фиц извади кутията си за пури.
— Не пушиш ли, Дейв?
Дейв поклати глава.
— Не и тютюн.
— Марихуаната вреди.
— А пурите са здравословни?
Фиц се усмихна.
— Туше.
— Водил съм този разговор с баща си. Той пие уиски. Вие, парламентаристите, имате ясна политика — всички опасни наркотици са незаконни, с изключение на харесваните от вас. А после се оплаквате, че младежите не слушали.
— Прав си, разбира се.
Пурата беше голяма, Фиц я изпуши цялата и хвърли угарката в пепелник от щампована тенекия. Единадесет часа дойде и отмина. Изпуснаха погребението, за което бяха долетели от Лондон.
В единадесет и половина вратата се отвори отново. На нея стоеше Ханс Хофман. С усмивчица той им каза:
— Можете да влезете в Германската демократична република.