Фиц се разплака, когато видя себе си и Мод, снимани като млади хора. По старото му набръчкано лице се търкулнаха сълзи и попиха в яката на безупречната му бяла риза. Той говореше трудно.
— Добрите времена не се връщат никога — заключи той.
Сбогуваха се. Шофьорът ги откара до голямо и безлично общинско гробище и намериха гроба на Мод. Вече бяха засипали трапа; малката могилка беше голяма приблизително колкото човешки ръст. Стояха един до друг няколко минути и не казаха нищо. Единственият звук беше песента на птиците.
Фиц обърса лице с голяма бяла кърпа.
— Да вървим — изрече той.
На контролно-пропускателния пункт отново ги задържаха. Ханс Хофман усмихнато гледаше как подробно претърсват тях и колата им.
— Какво търсите? — попита Дейв. — Защо ни е да изнасяме нещо от Източна Германия? Та при вас няма нищо, което човек би искал да изнесе!
Никой не му отвърна.
Униформен служител взе албума със снимките и го подаде на Хофман.
Той го прелисти небрежно и заяви:
— Това ще трябва да бъде прегледано от нашия отдел по веществените доказателства.
— Разбира се — тъжно се съгласи Фиц.
Трябваше да напуснат без албума.
Докато се отдалечаваха, Дейв погледна назад и видя как Ханс пуска албума в една кофа за боклук.
Джордж Джейкс отлетя от Портланд до Лос Анджелис, за да се представи на Верина с диамантен пръстен в джоба.
Пътуваше с Боби Кенеди и не бе виждал Верина от погребението на Мартин Лутър Кинг в Атланта преди седем седмици.
Джордж бе съсипан от убийството. Доктор Кинг беше ярката надежда на черните американци, а сега го нямаше, убит от бял расист с ловджийска пушка. Президентът Кенеди даде надежда на черните, но и той бе убит от бял човек с оръжие. Какъв беше смисълът от политиката, ако великите хора можеха толкова лесно да бъдат премахнати? Е, мислеше си Джордж, поне имаме Боби.
Верина беше още по-тежко засегната. На погребението беше смутена, гневна и дезориентирана. Човекът, комуто се бе възхищавала, радвала и служила седем години, си беше отишъл.
За смайване на Джордж, тя не поиска той да я утешава. Това дълбоко го нарани. Живееха на близо хиляда километра разстояние един от друг, но той беше мъжът в живота й. Сметна, че отхвърлянето е част от мъката й и че ще премине.
В Атланта за нея нямаше нищо — тя не искаше да работи за Ралф Абърнети, наследник на Кинг — тъй че напусна. Джордж си помисли, че може да се нанесе в неговия апартамент във Вашингтон. Както и да е, тя без обяснения се завърна в дома на родителите си в Лос Анджелис. Може би имаше потребност да е насаме, за да скърби.
Или може би искаше нещо повече от проста покана да се нанесе в жилището му.
Оттам и пръстенът.
Следващият вътрешнопартиен избор беше в Калифорния, което даваше на Джордж възможност да се види с Верина.
На летището в Лос Анджелис той нае бял Плимут Валиант, евтино возило — кампанията плащаше — и отиде на улица „Норт Роксбъри“ в Бевърли Хилс.
Мина през високите порти и паркира пред тухлена къща в стил Тюдор, за която предположи, че е с размерите на пет истински къщи от същия период. Родителите на Верина, Пърси Марканд и Бейб Лий, живееха като истински звезди.
Прислужницата го въведе и го остави във всекидневна, в която нямаше нищо от стила Тюдор — бял килим, климатична инсталация, френски прозорец, обърнат към плувния басейн. Тя го попита дали не би искал питие.
— Безалкохолно, моля — отвърна той. — Каквото и да е.
При влизането на Верина той изживя потрес.
Тя беше отрязала разкошната си афроприческа и сега косата й бе остригана ниско до главата като неговата. Носеше черни панталони, синя риза, кожен блейзър и черна барета. Това бе униформата на Партията за самоотбрана на черните пантери.
Джордж потисна възмущението си, за да я целуне. Тя му подаде устните си, но за малко, и той веднага разбра, че настроението й от погребението не се е променило. Надяваше се предложението му да я извади от него.
Седнаха на канапето, покрито с усукан мотив в тъмнооранжево, минзухареножълто и шоколадовокафяво. Прислужницата подаде на Джордж Кока-Кола с лед във висока чаша на сребърен поднос.
Когато тя си излезе, той пое ръката на Верина. Сдържайки гнева си, той я попита възможно най-деликатно: