Той машинално я последва към антрето.
Тя му отвори входната врата.
— Благодаря — каза й той.
— Довиждане, господин Джейкс.
Джордж влезе в наетата кола и си замина.
В деня на гласуването на първичните избори в Калифорния Джордж беше с Боби Кенеди в крайбрежния дом на кинорежисьора Джон Франкенхаймър в Малибу. На сутринта времето бе навъсено, но въпреки това Боби поплува в океана с дванадесетгодишния си син Дейвид. И двамата бяха увлечени от подводно течение и се появиха издраскани от влаченето по камъните. След обяда Боби заспа край басейна, опнал се на два стола и с отворена уста. Джордж гледаше през вратите на патиото и забеляза грозен белег на челото на Боби от инцидента при плуването.
Не беше казал на Боби, че е скъсал с Верина. Каза само на майка си. По време на кампанията нямаше време да мисли, а Калифорния бе нонстоп от сцени с тълпи по летищата, кавалкади, хистерични множества и претъпкани митинги. Джордж се радваше, че е толкова зает. Разполагаше с лукса да изпитва тъга само за няколко минути всяка нощ преди сън. Дори тогава се улавяше как си представя разговори с Верина, в които я убеждава да се върне към легитимната политика и да участва в кампанията за Боби. Може би различните им подходи са били проява на пълна несъвместимост. Не му се искаше да повярва на това.
В три часа резултатите от първия екзитпол бяха излъчени по телевизията. Боби водеше пред Джийн Маккарти с 49 процента на 41. Джордж се въодушеви. Каза си: „Може и да не спечеля своето момиче, но може да спечеля изборите“.
Боби се изкъпа, обръсна се и облече син раиран костюм и бяла риза. „Костюмът или пък нарасналата увереност го правят да изглежда повече президент от когато и да било“, рече си Джордж.
Натъртването на челото беше грозно, но Джон Франкенхаймър намери професионален грим у дома си и скри белега.
В шест и половина антуражът на Кенеди се натовари в колите и влезе в Лос Анджелис. Отидоха в хотел Амбасадор, където в залата за приеми вече течеше тържеството за победата. Джордж отиде с Боби до кралските апартаменти на петия етаж. Там в голямата всекидневна повече от сто приятели, съветници и близки журналисти пиеха коктейли и се поздравяваха един друг. Всички телевизори в помещението бяха включени.
Джордж и най-близките съветници последваха Боби през всекидневната в една от спалните. Както винаги, Боби съчетаваше веселбата с тежките политически обсъждания. Днес, освен Калифорния, беше спечелил и малкия вътрешнопартиен избор в Южна Дакота, родното място на Хюбърт Хъмфри. След Калифорния беше уверен, че ще спечели Ню Йорк, където имаше предимството да бъде един от щатските сенатори.
— Бием Маккарти, дяволите да го вземат — възторжено каза той, приседнал на пода в ъгъла, загледан в телевизора.
Джордж започваше да се тревожи за конгреса. Как можеше да гарантира, че популярността на Боби е отразена в гласовете на делегатите от щатите, в които няма предварителни избори?
— Хъмфри работи здраво върху щати като Илинойс, където кметът Дейли контролира гласовете на делегатите.
— Да — съгласи се Боби. — Но в крайна сметка хора като Дейли не могат да пренебрегват народните настроения. Искат да победят. Хюбърт не може да бие Дик Никсън, а аз мога.
— Това е вярно, но знаят ли го силните хора в партията?
— Към август месец ще го знаят.
Джордж споделяше мнението на Боби, че са яхнали вълната, но виждаше опасностите пред тях твърде ясно.
— Нужно ни е Маккарти да се оттегли, за да можем да се концентрираме върху това да бием Хъмфри. Трябва ни сделка с Маккарти.
Боби поклати глава.
— Не мога да му предложа вицепрезидентството. Той е католик. Протестантите може и да гласуват за един католик, но не и за двама.
— Можеш да му предложиш най-престижния пост в кабинета.
— Държавен секретар?
— Ако се оттегли сега.
Боби се намръщи.
— Трудно ми е да си представя как работя заедно с него в Белия дом.
— Ако не спечелиш, няма да бъдеш в Белия дом. Да поразпитам ли?
— Остави ме да помисля още малко.
— Разбира се.
— Знаеш ли какво още, Джордж? — попита го Боби. — За пръв път не се чувствам все едно съм тук като брат на Джак.
Джордж се усмихна. Това бе голяма крачка.
После той отиде в главната стая, за да говори с репортерите, но не си взе питие. Предпочиташе да е трезвен с Боби. Самият Боби обичаше бърбъна, но некомпетентността в неговия екип го вбесяваше и той можеше да нажули някого, който го е подвел. Джордж пиеше спокойно алкохол само когато Боби бе надалеч.