Все още бе трезвен като краставичка минути преди полунощ, когато придружи Боби до балната зала за победната реч. Етел, съпругата на Боби, изглеждаше страхотно в минирокля в оранжево и бяло и с бели чорапогащи, въпреки че носеше единадесетото им дете.
Както винаги, тълпата пощуря. Всички момчета носеха сламените шапки на Кенеди. Момичетата бяха в униформа — синя пола, бяла блуза и червен пояс. Оркестърът свиреше песен от предизборната кампания. Мощните телевизионни прожектори засилваха жегата в залата. Водени от бодигарда си Бил Бари, Боби и Етел си пробиваха път през тълпата — младите им поддръжници се пресягаха да ги докоснат и да дръпнат дрехите им — докато не достигнаха малка платформа. Блъскащите се фотографи засилваха хаоса.
Хистерията на тълпите беше проблем за Джордж и останалите, но в нея беше силата на Боби. Умението му да предизвиква тази емоционална реакция у хората щеше да го отведе до Белия дом.
Боби стоеше зад сноп микрофони. Не беше помолил за завършена реч, а само за бележки. Изпълнението му не бе нищо особено, но никой не се заяждаше за това.
— Ние сме велика страна, неегоистична страна, състрадателна страна — заговори той. — Възнамерявам да направя това платформа на своята кандидатура.
Думите не бяха вдъхновяващи, но множеството го обожаваше твърде много, за да обръща внимание.
Джордж реши да не ходи с Боби до дискотеката Фактъри след това. Гледката на танцуващите двойки само щеше да му напомня, че той е сам. Щеше да се наспи хубаво преди сутрешния полет за Ню Йорк, където да се включи в кампанията. Лекът за сърдечната му болка бе работата.
— Благодаря на всички вас, които направихте възможна тази вечер — продължи Боби. Той отправи поздрава на Чърчил — V за победа и стотици младежи в залата повториха жеста. Той се протегна надолу от платформата и стисна някои от протегнатите ръце.
Тогава стана засечка. Следващата му среща беше с пресата в съседна зала. Според плана на излизане оттук трябваше да премине през множеството, но Джордж виждаше, че Бил Бари не може да си проправи път между пощурелите тийнейджърки и крясъците им: „Искаме Боби! Искаме Боби!“
Някакъв хотелски служител в униформата на метрдотел разреши проблема и насочи Боби към въртяща се врата, очевидно водеща през помещенията за персонала към залата за пресата. Боби и Етел последваха човека през мрачен коридор, а Джордж, Бил Бари и останалите от антуража се забързаха след тях.
Джордж се питаше колко скоро отново ще може да обърне внимание на Боби върху нуждата да се споразумее с Юджийн Маккарти. Според Джордж това беше стратегически приоритет. За семейство Кенеди обаче личните отношения бяха много важни. Ако Боби можеше да се сприятели с Линдън Джонсън всичко щеше да бъде различно.
Коридорът отведе до ярко осветени килери с блестящи рафтове от неръждаема стомана и огромен генератор на лед. Докато вървяха, един радиожурналист интервюираше Боби и го запита:
— Господин сенатор, как ще се противопоставите на господин Хъмфри?
Боби се здрависваше с усмихнатите служители на хотела. Млад кухненски работник се обърна от конвейер с палети, като че ли за да поздрави Боби.
Тогава, в момент на ужас, Джордж видя пистолет в ръката на младежа.
Малък черен револвер с къса цев.
Мъжът го насочи към главата на Боби.
Джордж отвори уста да извика, но изстрелът го изпревари.
Малкото оръжие произведе звук, който звучеше повече като пропукване, а не като гръм.
Боби вдигна ръце към лицето си, олюля се назад, после падна на бетонния под.
— Не! Не! — изрева Джордж. Не можеше да се случва — не можеше да се случва отново!
Миг по-късно се понесе залп от изстрели като от китайски фойерверк. Нещо ужили ръката на Джордж, но той не му обърна внимание.
Боби лежеше по гръб до машината за лед, разкрачен, с вдигнати над главата ръце. Очите му бяха отворени.
Хората викаха и пищяха. Радиожурналистът повтаряше в микрофона си:
— Сенатор Кенеди е прострелян! Сенатор Кенеди е прострелян! Възможно ли е това? Възможно ли е това?
Неколцина мъже се нахвърлиха върху стрелеца. Някой крещеше:
— Вземете оръжието! Вземете оръжието!
Джордж видя Бил Бари да удря стрелеца в лицето.
Джордж коленичи до Боби. Беше жив, но от раната точно край ухото му течеше кръв. Изглеждаше зле. Джордж разкопча вратовръзката му, за да му помогне да диша. Някой постави сгъната дреха под главата на Боби.