Мъжки глас стенеше:
— Боже, не… Боже, не…
Етел премина през тълпата, коленичи до Джордж и заговори на съпруга си. Боби я разпозна и опита да говори. На Джордж му се стори, че чува:
— Всички останали наред ли са?
Етел погали лицето му.
Джордж се огледа. Не можеше да прецени дали някой друг е бил засегнат от дъжда от куршуми. Тогава забеляза ръката си. Ръкавът на костюма бе разкъсан и от раната се процеждаше кръв. Беше ранен. След като го забеляза, болката бе страшна.
Вратата от другия край се отвори и нахлуха журналистите и фотографите от залата за пресата. Фотографите избутаха хората около Боби, бутаха се един друг и лазеха по печките и мивките, за да направят по-добри снимки на кървящата жертва и на смазаната му жена. Етел умоляваше:
— Моля ви, дайте му малко въздух! Оставете го да диша!
Дойдоха санитари с носилка. Хванаха Боби за раменете и краката. Той извика слабо:
— О, не, недейте…
— Внимателно! — примоли се Етел на санитарите. — Внимателно.
Положиха го на носилката и го закопчаха с коланите.
Очите на Боби се затвориха.
Той не ги отвори повече.
45.
Това лято Димка и Наталия боядисаха апартамента, докато слънцето светеше през отворените прозорци. Отне им повече време от необходимото, понеже непрекъснато спираха, за да се любят. Прекрасната й коса бе вързана и увита в кърпа, а и беше навлякла негова стара риза с разръфана яка. Късите й гащета обаче бяха впити, и всеки път, щом я видеше, стъпила на стълбата, той трябваше да я целуне. Толкова често смъкваше гащетата й, че скоро тя носеше само ризата; започнаха да се любят още по-често.
Не можеха да се оженят, докато разводът й не приключеше, и заради приличието Наталия държеше мъничък апартамент наблизо, но неофициално те вече живееха заедно в жилището на Димка. Прередиха мебелите по вкуса на Наталия и купиха канапе. Създадоха си навици — той правеше закуската, тя готвеше обяда; той лъскаше обувките, а тя му гладеше ризите; той пазаруваше месото, а тя рибата.
Не видяха повече Ник, но Наталия започна да поддържа отношения с Нина. Бившата жена на Димка вече беше официална любовница на маршал Пушной, прекарваше много почивни дни с него на дачата и устройваше обеди за приятелите му, много от които водеха своите любовници. Димка не знаеше как Пушной е уредил работите с жена си — симпатична на вид възрастна дама, която винаги стоеше край него при официални държавни приеми. По време на съботно-неделните престои на Нина вън от града Димка и Наталия се грижеха за Гришка. В началото Наталия бе нервна, тъй като нямаше свои деца — Ник мразеше децата. Тя бързо обикна Гриша, който много приличаше на Димка; не бе изненада, че тя притежаваше обичайните майчински инстинкти.
Частният им живот бе щастлив, но не и публичният. Твърдолинейните хора в Кремъл само на думи приемаха компромиса за Чехословакия. След завръщането на Косигин и Димка от Прага консерваторите се заеха да разрушат споразумението и натискаха за нахлуване, което да унищожи Дубчек и неговите реформи. Споровете се водеха през юни и юли сред московските жеги и черноморските бризове във вилите, в които върхушката на КПСС се изнасяше за лятната си почивка.
За Димка всъщност не ставаше дума за Чехословакия. Ставаше дума за сина му и за света, в който той щеше да израсне. След петнадесет години Гриша щеше да учи в университет, след двадесет щеше да работи; на двадесет и пет години можеше да има свои деца. Щеше ли Русия да има по-добра система, нещо като идеята на Дубчек за социализъм с човешко лице? Или Съветският съюз щеше да продължи да бъде тирания, в която неоспоримият авторитет на партията бива брутално налаган от КГБ?
Генералният секретар Леонид Брежнев много дразнещо не вземаше страна. Димка вече го презираше. От страх да не се окаже на губещата страна, Брежнев никога не вземаше решение, докато не се изяснеше накъде ще клони колективното решение. Той нямаше виждане, нямаше смелост, нямаше план да превърне Съветския съюз в по-добра страна. Брежнев не беше водач.
Конфликтът достигна кулминацията си по време на двудневното заседание на Политбюро, открито на петнадесети август. Както винаги, официалната среща се състоеше предимно от учтива размяна на баналности, докато истинската битка се водеше навън.
Застанал на слънце, Димка проведе своя сблъсък с Евгений Филипов сред паркираните коли и чакащите лимузини на площада пред жълто-белия Сенатски дворец.