Таня го беше напечатала на хартия за писма. Трябваше да приеме, че багажът й ще бъде отворен. Макар да беше проверен репортер на ТАСС, оставаше си възможността всяка хотелска стая, в която отсяда, да бъде претърсена, а апартаментът й в Стара Прага — подробно обискиран. Но смяташе, че е измислила умно скривалище. Все пак, живееше в страх. Беше като да притежава атомна бомба. Отчаяно искаше да го предаде час по-скоро.
Беше се сприятелила с кореспондента в Прага на един британски вестник и при първа възможност му каза:
— В Лондон има една издателка, чиято специалност са преводите на източноевропейски романи — Ана Мъри, в издателството Раули. Бих искала да взема от нея интервю за чешката литература. Мислиш ли, че можеш да й предадеш?
Беше опасно, защото създаваше проследима връзка между Таня и Ана. Но Таня трябваше да поема някакви рискове и й се стори, че този е минимален.
Две седмици по-късно британският журналист каза:
— Ана Мъри пристига в Прага другия вторник. Не можах да й дам телефона ти, понеже го нямам, но тя ще отседне в хотел Палас.
Във вторник Таня позвъни в хотела и остави за Ана съобщение: „Среща с Якуб при паметника на Ян Хус в четири“. Ян Хус беше средновековен философ, изгорен на клада от папата заради твърдението си, че литургията трябва да се отслужва на местния език. Той беше символ на чешката съпротива срещу чуждата власт. Паметникът се намираше на „Старе Место“.
Агентите на тайната полиция във всички хотели силно се интересуваха от гостите от Запада и Таня трябваше да приеме, че им се показват всички съобщения. Следователно можеха да поставят паметника под наблюдение, за да разберат с кого се среща Ана. Затова Таня не отиде на мястото. Пресрещна Ана на улицата и пъхна в ръката й картичка с адреса на ресторант в стария град и съобщение: „Довечера в осем. Масата е запазена на името на Якуб“.
Оставаше си възможността да проследят Ана от хотела до ресторанта. Но не беше много вероятно: тайната полиция нямаше достатъчно хора да следи всички чужденци през цялото време. Все пак Таня продължаваше да внимава. Тази вечер въпреки топлото време облече широко кожено яке и отиде в ресторанта рано. Не седна на запазената маса. Не вдигна глава, когато Ана пристигна. Наблюдаваше я, докато се настани.
Ана несъмнено беше чужденка. Никой в Източна Европа не се обличаше толкова добре. Носеше тъмночервен костюм с панталони, отлично скроен за пищната й фигура. Разкошният й пъстър шал нямаше как да не е парижки. Косите и очите й бяха тъмни, вероятно наследство от майка й, немска еврейка. Таня прецени, че Ана наближава тридесетте, но е от онези жени, които стават все по-красиви със съзряването си.
Никой не я последва в ресторанта. Таня остана на мястото си още петнадесет минути, за да наблюдава влизащите клиенти, а Ана си поръча бутилка унгарски ризлинг и изпи една чаша. Влязоха четирима клиенти — възрастна двойка и двама влюбени младежи. Никой от тях дори бегло не приличаше на полицай. Най-сетне Таня стана и отиде при Ана на запазената маса. Преметна якето на гърба на стола.
— Благодаря, че дойде — каза тя.
— Не го споменавай, моля те. Радвам се, че съм тук.
— Далеч е.
— Бих пътувала и десет пъти по-далеч, за да се срещна с жената, която ми даде Измръзване.
— Той е написал роман.
Ана се облегна и въздъхна доволно.
— Надявах се да кажеш точно това — тя наля вино в чашата на Таня. — Къде е?
— Скрит. Ще ти го дам, преди да си тръгнем.
— Добре — Ана беше озадачена, понеже не виждаше и следа от ръкопис, но прие думите на Таня. — Ти ми донесе много щастие.
— Знаех си, че Измръзване е блестящ — умислено отговори Таня. — Но дори и аз не очаквах международния успех, в който ти го превърна. В Кремъл беснеят, особено защото още не могат да разберат кой е авторът.
— Трябва да знаеш, че му се полага цяло състояние от авторските права.
Таня поклати глава.
— Ако той получи пари от чужбина, това ще го разкрие.
— Е, може би някой ден. Помолих най-голямата лондонска литературна агенция да го представлява.
— Какво е литературен агент?
— Човек, който се грижи за интересите на автора, сключва договор и има грижата издателят да плаща навреме.
— Никога не съм чувала това.
— Откриха банкова сметка на името на Иван Кузнецов. Но трябва да помислиш дали парите да не се инвестират някак.