Ала някак си просто не виждаше смисъл в това.
Чувал беше за депресия и знаеше, че това е то.
Видът на вилнеещата чикагска полиция само леко го разсея. Няколкостотин демонстранти седяха миролюбиво пред конгресния център на демократите. Полицаите нагазиха сред тях с палки и започнаха да налагат всички, все едно не съзнаваха, че извършват престъпно нападение, което се предава на живо по телевизията. А по-вероятно беше да съзнават, но да не ги е грижа.
Някой, може би кметът Ричард Дейли, беше пуснал кучетата от синджира.
Джордж разсеяно мислеше за политическите последици. Предполагаше, че това е краят на ненасилието като политическа стратегия. Мартин Лутър Кинг и Боби Кенеди грешаха, а сега и двамата бяха мъртви. Черните пантери бяха прави. Кметът Дейли, губернаторът Роналд Рейгън, кандидатът за президент Джордж Уолъс и всички техни полицейски началници расисти щяха да използват насилие срещу всеки, чиито идеи им бяха противни. Чернокожите имаха нужда от оръжие, за да се защитават. А също и всеки, който искаше да се противопостави на динозаврите в американското общество. Тъкмо в момента полицията в Чикаго се държеше с белите младежи от средната класа така, както открай време се държеше с негрите. Това трябваше да промени отношението.
На вратата на Джордж се позвъни. Той се свъси озадачено. Не очакваше никого и не искаше да разговаря с никого. Направи се, че не чува, с надеждата посетителят да си иде. Пак се звънна. „Може да ме няма“, помисли си той; „откъде знаят, че съм тук?“
Звънна се трети път, дълго и настойчиво и Джордж разбра, че онзи няма да се откаже.
Отиде да отвори. Беше майка му. Носеше покрита съдина за печене.
Джаки го огледа от горе до долу.
— Така си и мислех — каза тя и влезе неканена.
Сложи яденето във фурната и я включи.
— Вземи душ — нареди тя. — Обръсни жалката си физиономия и облечи нещо прилично.
Джордж се накани да спори, обаче нямаше сили. Стори му се по-лесно просто да я послуша.
Джаки започна да разтребва стаята, сложи тенджерата от супата в мивката, сгъна вестниците и отвори прозорците.
Джордж се прибра в спалнята си. Свали си бельото, изкъпа се и се избръсна. Нямаше значение. Утре пак щеше да се разкисне.
Обу ежедневни панталони, облече синя риза и се върна в дневната. Яденето миришеше добре, нямаше как да отрече. Джаки беше подредила масата.
— Сядай — рече тя. — Вечерята е готова.
Беше приготвила пиле по тексаски, в сос от домати и сметана, със зелени чушлета и запечено отгоре с кашкавал. Джордж не можа да устои и изяде две порции. После майка му изми чиниите, а той ги подсуши.
Джаки седна да погледа с него предаването на конгреса по телевизията. Говореше сенатор Ейбрахам Рибикоф, който номинира Джордж Макгавърн — кандидатурата на мира, решена в последната минута. Сенаторът предизвика вълнение с думите:
— С Джордж Макгавърн като президент на Съединените щати няма да ни се налага да търпим тактиките на Гестапо по чикагските улици.
— Боже, ама им го каза — откликна Джаки.
Конгресната зала стихна. Редакторът в телевизията показа кмета Дейли. Той приличаше на грамадна жаба с изпъкналите си очи, увисналите бузи и гънките сланина по шията. За миг забрави, че го дават по телевизията — досущ като своите полицаи — и взе да ругае Рибикоф.
Микрофоните не доловиха думите му.
— Чудя се какво ли казва — рече Джордж.
— Мога да ти кажа — отвърна Джаки. — Умея да чета по устните.
— Не знаех.
— Когато бях на девет, оглушах. Отне много време да разберат причината. Най-накрая ме оперираха и слухът ми се възстанови. Но не забравих да чета по устните.
— Добре, мамо. Докажи. Какво каза кметът Дейли на Ейб Рибикоф?
— Каза „Майната ти, чифутски кучи сине“, ето това каза.
Вали и Бийп бяха отседнали в чикагския Хилтън, на петнадесетия етаж, където беше главната квартира на предизборната кампания на Маккарти. В четвъртък, последния ден на конгреса, двамата се прибраха в стаята си уморени и обезсърчени. Загубиха: Хюбърт Хъмфри, вицепрезидентът на Джонсън, беше избран за кандидат за президент от демократическата партия. За президентското място щяха да спорят двама мъже, които подкрепяха Виетнамската война.
Даже нямаха трева за пушене. Временно се бяха отказали от този навик, за да не дадат на пресата възможност да опетни Маккарти. Погледаха малко телевизия и си легнаха. Бяха твърде нещастни, за да се любят.