— Мамка му, връщам се на училище след две седмици. Не знам ще мога ли да го понеса — каза Бийп.
— Аз може би ще запиша нещо — рече Вали. — Имам няколко нови песни.
Бийп се усъмни.
— Мислиш ли, че можеш да изгладиш нещата с Дейв?
— Не. Бих искал, но той няма да се навие. Когато се обади да ми каже, че е видял нашите в Източен Берлин, беше наистина студен, макар че направи нещо хубаво.
— Божичко, наистина го наранихме — тъжно рече Бийп.
— Пък и той добре се оправя сам, с телевизионното предаване и всичко останало.
— И как ще направиш албум?
— Ще ида в Лондон. Знам, че Лу ще ми изсвири барабаните, а Бъз — баса: и двамата са сърдити на Дейв, че разби групата. Ще запиша основните неща с тях, после сам ще запиша вокалите и ще отделя време за добавяне на оувърдъб, китарни сола и вокални хармонии, може би дори струнни и духови.
— Леле, наистина си го обмислил.
— Имах време. Не съм влизал в студио от половин година.
Разнесе се тропане и трясък и в стаята плисна светлина от коридора. Вали с ужас и недоверие разбра, че някой е разбил вратата. Отметна завивките, скочи от леглото и викна:
— Какво става, мамицата му?
Лампите в стаята светнаха и Вали видя как през разбитата врата влизат двама униформени от чикагската полиция.
— Какво става, по дяволите?
В отговор единият го халоса с палка.
Вали успя да мръдне и вместо по главата, бухалката болезнено го удари по рамото. Той извика, а Бийп запищя.
Стиснал раненото си рамо, Вали заотстъпва към леглото. Ченгето пак замахна. Вали отскочи назад, падна на леглото и палката улучи крака му. Изрева от болка.
И двамата полицаи вдигнаха палките. Вали се претърколи и покри Бийп. Едната палка удари гърба му, а другата — хълбока.
— Спрете, моля ви, спрете, не сме направили нищо лошо, спрете да го удряте.
Вали усети още два страховити удара и помисли, че ще припадне. Тогава внезапно ударите секнаха и два чифта тежки стъпки прекосиха стаята и излязоха.
Вали се смъкна от Бийп.
— Ах, по дяволите, боли.
Бийп се надигна на колене и опита да види раните му.
— Защо го направиха? — попита тя.
Вали чу шум от още разбити врати и още викащи хора, които бяха измъкнати от леглата си и пребити.
— Чикагската полиция може да прави каквото пожелае — отговори той. — По-зле е от Източен Берлин.
През октомври в самолета за Нашвил Дейв Уилямс седеше до един поддръжник на Никсън.
Дейв пътуваше за Нашвил, за да направи запис. Дейзи Фарм, неговото студио в Напа, още се строеше. Пък и някои от най-добрите музиканти се намираха в Нашвил. Дейв имаше чувството, че рокмузиката става твърде интелектуална, с психеделични звуци и двадесетминутни китарни сола. Затова планира албум с класически двеминутни поп песни, „Момичето на най-добрия ми приятел“, „Чух го през лозницата“ и „Ули Були“. Освен това знаеше, че Вали записва солов албум в Лондон и не искаше да остане по-назад.
Имаше и друга причина. Малката Лулу Смол, която флиртуваше с него по време на Всезвездното турне, сега живееше в Нашвил и работеше като беквокал. Дейв имаше нужда от някоя, която да му помогне да забрави Бийп.
На четвърта страница във вестника имаше снимка от олимпиадата в Мексико сити. Беше от церемонията по връчването на медалите за двеста метра гладко бягане. Златният медалист беше Томи Смит, черен американец, който счупи световния рекорд. Един бял австралиец взе среброто, а друг черен американец — бронза. И тримата носеха значки за граждански права върху олимпийските си екипи. Докато звучеше химнът, двамата американски атлети стояха със сведени глави и бяха вдигнали юмруци в поздрава на Черната сила. Снимката беше във всички вестници.
— Позорно — рече мъжът, който седеше до Дейв в първа класа.
Изглеждаше на четиридесетина години и беше облечен в делови костюм, бяла риза и вратовръзка. Извадил беше от куфарчето си обемист напечатан на машина документ и го анотираше с химикалка.
Дейв обикновено избягваше да разговаря с хората по самолетите. Разговорите често се превръщаха в интервю какво е наистина да си поп звезда и ставаше скучно. Но този мъж явно не го разпознаваше. А на Дейв му беше любопитно да разбере какво се върти в главата на такъв човек.
Съседът продължи: