Дени беше крайно снизходителен.
— Ние в Юга вършим нещата малко по-инак, Джордж — обясни той.
„Аз ли не знам, по дяволите“, рече си Джордж; „вие, разбойници, ми счупихте ръката преди единадесет години и продължава да ме боли адски в студено време“.
— Хората в Роут няма да имат вяра на летище, дето се управлява от цветнокожи — продължи Дени. — Ще ги е страх, че нещата не се правят както трябва, разбираш ли, от гледна точка на безопасността. Сигурен съм, че ме разбираш.
„Можеш да се обзаложиш, тъп расист такъв“.
— Старият Реншоу ми е добър приятел.
Джордж знаеше, че Реншоу не е приятел на Дени. Старшият партньор беше виждал този клиент само два пъти. Но Дени се надяваше да притесни Джордж. Ако се оплескаш, шефът ти адски ще се ядоса.
— Казва ми, че ти си най-подходящият човек във Вашингтон, който може да разкара Министерството на правосъдието от главата ми.
— Господин Реншоу е прав. Така е.
С Дени бяха дошли двама градски съветници и трима помощници, всичките бели. Сега те се отпуснаха с облекчение. Джордж ги беше уверил, че проблемът им може да се реши.
— И така — каза той. — Има два начина да го постигнем. Можем да идем в съда и да оспорим решението на Министерството на правосъдието. Те там не са много умни и можем да намерим пропуски в методологията им, грешки в докладите им и предубеденост. Делото ще е добро за моята фирма, понеже таксите ни са високи.
— Можем да платим — отвърна Дени. Летището явно беше изгоден проект.
— Има два проблема при воденето на дело — съобщи Джордж. — Първо, винаги има отлагания, а вие искате летището да бъде построено и да заработи възможно най-скоро. Второ, нито един адвокат не може с ръка на сърцето да ви каже какво ще реши съдът. Никога не се знае.
— Не и във Вашингтон — съгласи се Дени.
Явно съдилищата в Роут се отнасяха по-благосклонно към желанията на Дени.
— Друг вариант е да преговаряме — продължи Джордж.
— Какво ще изисква това?
— Поетапно включване на повече черни служители на всички нива.
— Обещай им всичко! — каза Дени.
— Те не са съвсем глупави и плащанията ще бъдат обвързани със съгласие.
— Какво ще поискат според теб?
— Министерството на правосъдието всъщност не го е грижа, стига да може да каже, че са довели до промяна. Но ще се съветват с организациите на черните във вашия град — Джордж хвърли поглед на досието на бюрото. — Този случай беше представен пред Министерството на правосъдието от Християните за равни права в Роут.
— Шибани комунисти — отвърна Дени.
— Министерството вероятно ще се съгласи на всеки компромис, който има одобрението на тази група. Така и те, и вие се махате от главата на Министерството.
Дени пламна.
— По-добре не ми казвай, че трябва да преговарям с проклетите Християни от Роут.
— Това е умният път, по който да поемете, ако искате проблемът ви да се реши бързо.
Дени настръхна.
— Но не се налага лично да се срещате с тях — продължи Джордж. — Всъщност бих Ви препоръчал въобще да не говорите с тях.
— А кой тогава ще преговаря?
— Аз — отговори Джордж. — Ще излетя утре.
Кметът се ухили.
— А понеже, разбираш ли, си такъв цвят, ще можеш да ги придумаш да отстъпят.
Джордж искаше да удуши тъпата гад.
— Не искам да ме разбирате неправилно, господин кмете, Дени искам да кажа. Ще трябва да направите някои истински промени. Моята работа е да се погрижа те да бъдат възможно най-безболезнени. Но Вие сте опитен политик и знаете колко са важни връзките с обществеността.
— Вярно.
— Ако тръгне приказка, че Християните в Роут отстъпват, това може да саботира цялата сделка. По-добре вие да подемете линията, че щедро сте направили някои малки отстъпки, до голяма степен противно на волята си, за да построите летището за доброто на вашия град.
— Схванах — рече Дени и намигна.
Без да съзнава, Дени се беше съгласил да прекрати една десетилетна практика и да наеме повече чернокожи на летището. Малка победа, но Джордж й се наслаждаваше. Дени обаче нямаше да е щастлив, ако не може да каже на себе си и на всички останали, че се е изхитрил. Навярно беше най-добре заблудата да продължи.
Джордж смигна в отговор.
Докато делегацията от Мисисипи излизаше от кабинета, секретарката изгледа Джордж някак особено и му подаде ивица хартия.