Мария веднага каза:
— Ще подслушват домашния телефон на Джаспър Мъри. Едно от момчетата на Ерлихман дойде от Белия дом.
— Очевидно последното предаване на Джаспър ги е подтикнало.
— Можеш да заложиш и последния си грош.
— И всъщност целта им не е Джаспър.
— Знам. Целта им е човекът, който му дава информация. Аз.
— Тази вечер ще се видя с Джаспър и ще го предупредя да внимава какво говори по домашния си телефон.
— Благодаря — Мария се огледа. — Не сме толкова ненатрапчиви, колкото се надявах.
— Защо?
— Твърде добре сме облечени. Очевидно не сме тукашни.
— А и секретарката ми сега си мисли, че съм от преродените. Да излизаме.
— Не можем да излезем заедно. Ти върви пръв.
Джордж излезе от черквицата и подкара към Белия дом.
„Мария не е единственият вътрешен човек, който дава сведения на пресата“, разсъждаваше той; „такива има много“. Джордж мислеше, че обичайното за президента незачитане на закона е потресло някои правителствени служители и ги е накарало да нарушат дискретността, която са поддържали цял живот. Престъпните наклонности на Никсън бяха особено противни у един президент, чиято кампания се позоваваше на реда и закона. Джордж имаше чувството, че американците са жертви на гигантска измама.
Помъчи се да реши къде ще е най-добре да се види с Джаспър. Последния път просто беше отишъл в кабинета на Днес. Веднъж може и да не беше опасно, но трябваше да избегне повторно посещение. Не искаше вътрешните хора във Вашингтон да го виждат твърде често с Джаспър. От друга страна, срещата трябваше да изглежда случайна, а не потайна в случай че някой ги забележеше.
Отиде на най-близкия до кабинета на Джаспър паркинг. Няколко места на третото ниво бяха запазени за екипа на Днес. Джордж спря колата наблизо и отиде до уличния телефон.
Джаспър беше на работното си място.
Джордж не се представи по телефона.
— Петък вечер е — каза той без предисловия. — Кога мислиш да си тръгваш от работа?
— Скоро.
— Веднага ще е по-добре.
— Става.
Джордж окачи слушалката.
След няколко минути Джаспър излезе от асансьора — едър мъж с гъста руса коса и шлифер в ръка. Отправи се към колата си, бронзов на цвят Линкълн Континентал с гюрук от черна тъкан.
Джордж седна до него в колата и му каза за подслушването.
— Ще трябва да разглобя телефона и да извадя бръмбара — каза Джаспър.
Джордж поклати глава.
— Направиш ли го, те ще разберат, понеже няма да получават сигнал.
— Какво тогава?
— Тогава ще намерят друг начин да те подслушват, а следващия път може и да не извадим късмета да разберем.
— Мамицата му. Приемам всичките си важни обаждания у дома. Какво ще правя?
— Когато позвъни важен източник, казваш, че си зает и ще се обадиш по-късно; после отиваш до някой уличен телефон.
— Все ще измисля нещо. Благодаря, че ми каза. От обичайния източник ли е?
— Да.
— Той е добре осведомен.
— Да, добре осведомен е — отговори Джордж.
47.
Бийп Дюър дойде да види Дейв Уилямс в Дейзи Фарм, неговото звукозаписно студио в Напа вали.
Стаите бяха прости, но удобни. Нищо просто обаче нямаше в студиото. Техниката беше съвършена. Тук бяха записани няколко хитови албума и отдаването на студиото под наем за групи се беше превърнало в малък, но доходоносен бизнес. Понякога молеха Дейв да стане продуцент и той установи, че май има дарба да им помага да постигнат желания звук.
Което беше добре, понеже Дейв вече не печелеше толкова пари, колкото навремето. След разпадането на Плъм Нели издадоха албум с най-големите хитове, концертен албум и албум с неиздавани песни и алтернативни версии. Всеки следващ се продаваше по-слабо от предходния. Соловите албуми на бившите членове минаха със скромен успех. Дейв нямаше затруднения, но и вече не си купуваше ново Ферари всяка година. А тенденцията беше надолу.
Когато Бийп се обади и попита дали може да иде да го види на другия ден, той бе толкова изненадан, че не я попита има ли някаква специална причина.
Сутринта изми брадата си с шампоан под душа, обу чисти джинси и избра ярка светлосиня риза. После се запита защо се вълнува. Вече не беше влюбен в Бийп. Защо да го е грижа какво би помислила тя за външния му вид? Осъзна, че му се ще тя да го погледне и да съжали, че го е зарязала.