За щастие, той още беше блестящ, както показваше новата песен. Но се дразнеше от неспособността им да измислят свързващия акорд.
— Мамицата му. В главата ми е, нали разбираш. Но не ще да излезе.
Бъз отвърна:
— Музикален запек, братле. Трябва ти слабително. Какво е еквивалент на паница сливи?
— Опера от Шьонберг — каза Дейв.
— Соло на барабани на Дейв Кларк — додаде Лу.
— Албум на Демис Русос.
Телефонът присветна и Бийп отговори.
— Влизай — каза тя и затвори. После обясни на Вали:
— Хилтън е.
— Добре — каза Вали, остави китарата на стойката и излезе.
Дейв въпросително погледна Бийп, която каза:
— Дилър.
Дейв продължи да свири. Нямаше нищо необичайно дилър на наркотици да се отбие в звукозаписно студио. Той не знаеше защо музикантите ползват наркотици толкова повече от останалите хора, но открай време си беше така: Чарли Паркър беше пристрастен към хероина, при това беше от по-предишното поколение.
Докато Дейв свиреше, Бъз взе баса и засвири с него, а Лу се настани зад барабаните и тихичко затърси ритъма. Импровизираха петнадесетина-двадесет минути и Дейв спря и попита:
— Какво става с Вали, по дяволите?
Излезе от студиото, последван от другите двама, и се върна в къщата.
Намериха Вали в кухнята. Лежеше в несвяст на пода, а спринцовката още беше в ръката му. Беше взел дозата още с идването й.
Бийп се приведе над него и внимателно извади иглата.
— До сутринта няма да е на себе си. Съжалявам.
Дейв изруга. Това беше краят на работата им за днес.
— Да идем ли до кръчмата? — обърна се Бъз към Лу.
В подножието на хълма имаше бар, посещаван главно от мексиканските селскостопански работници. Носеше нелепото име Салон Мейфеър, затова го наричаха „кръчмата“.
— Може.
Ритъм секцията излезе.
— Помогни ми да го отнесем в леглото — каза Бийп.
Дейв хвана Вали за раменете, Бийп — за краката, и го отнесоха в спалнята. Върнаха се в кухнята. Бийп се подпираше на плота, а Дейв приготвяше кафе.
— Наркоман е, нали? — попита той, докато се пипкаше с хартиения филтър.
Бийп кимна.
— Мислиш ли, че въобще е възможно да направим този албум?
— Да! — отвърна тя. — Моля те, не се отказвай от него. Боя се, че…
— Добре де, спокойно — каза Дейв и включи машината.
— Мога да се оправям с него — отчаяно продължи Бийп. — Вечерно време се поддържа с малки дози докато работи, а в малките часове се отрязва тотално. Днешната случка беше необичайна. Обикновено не се надрусва така. По принцип аз отмервам дрогата и я разпределям.
Дейв беше отвратен.
— Превърнала си се в медицинска сестра на един наркоман.
— Вземаме тези решения, когато сме прекалено млади и не знаем достатъчно, а после трябва да живеем с тях — рече Бийп и заплака.
Дейв я прегърна и тя захлипа на гърдите му. Той й даде малко време, предницата на ризата му се намокри, а кухнята се изпълни с аромат на кафе. После внимателно се освободи от нея и сипа две чаши.
— Не се тревожи — каза й той. — Когато знаем за проблема, можем да се съобразим с него. Докато Вали е във форма, ще правим трудните неща: писането на песните, китарните сола, вокалите. Когато не е на себе си, ще записваме другите писти и ще правим предварителен микс. Ще го сглобим.
— О, благодаря ти. Спасяваш му живота. Не мога да ти опиша какво облекчение е това за мен. Толкова си добър — тя се надигна на пръсти и го целуна по устните.
Дейв се почувства някак странно. Тя му благодареше, че е спасил живота на гаджето й, а в същото време го целуваше.
После каза:
— Каква глупачка бях да те оставя.
Това беше нечестно спрямо човека в спалнята. Но верността поначало не беше силата на Бийп.
Тя го обгърна през кръста и се притисна в него.
За миг Дейв задържа ръце във въздуха, далеч от нея, после се предаде и пак я прегърна. Може би верността не беше и неговата сила.
— Наркоманите не правят много секс — каза тя. — Мина време.
Дейв потрепери. Осъзнаваше, че някак е знаел, че това ще стане, още в мига, когато тя дойде пред къщата с червеното си кабрио.
Трепереше, понеже я желаеше толкова силно.