Продължаваше да мълчи.
— Отведи ме в леглото, Дейв. Хайде да го направим, само веднъж, за доброто старо време.
— Не — каза той.
Но го направи.
Завършиха албума в деня, когато директорът на ФБР Дж. Едгар Хувър умря.
По пладне на другия ден, докато се хранеха в кухнята на Дейзи Фарм, Бийп каза:
— Дядо ми е сенатор и казва, че Дж. Едгар обичал да прави свирки.
Всички се удивиха.
Дейв се подсмихна. Съвсем сигурен беше, че старият Гас Дюър никога не е казвал „да прави свирки“ в присъствието на внучката си. Но Бийп обичаше да говори така пред момчетата. Знаеше, че им въздейства. Беше пакостлива. Това беше едно от нещата, които я правеха вълнуваща.
— Дядо ми каза, че Хувър живеел със своя заместник-директор, някой си Толсън — продължи Бийп. — Ходели навсякъде заедно, като съпрузи.
— Хора като Хувър създават лошо име на нас, педалите — отсъди Лу.
Вали, който беше станал необичайно рано, каза:
— Ей, слушайте, да направим концерт, когато албумът излезе, става ли?
— Аха. Какво си намислил? — попита Дейв.
— Нека с него наберем средства за Джордж Макгавърн.
Идеята рок групи да набират средства за либерални политици ставаше все по-разпространена, а Макгавърн беше водещият претендент за номинацията на демократите за тазгодишните президентски избори. Представяше се като кандидат на мира.
— Страхотна идея. Двойно повече реклама за нас, а и помага за прекратяването на войната — каза Дейв.
— Аз съм за — откликна Лу.
— Окей, в малцинство съм, отстъпвам — рече Бъз.
След малко Лу и Бъз си тръгнаха, за да хванат самолета за Лондон. Вали отиде в студиото да прибере китарите в калъфите им. Не обичаше да оставя тази работа на помощния персонал.
— Не можеш просто да си отидеш — каза Дейв на Бийп.
— Защо не?
— Защото през последните шест седмици се чукахме като откачени всеки път, когато Вали се надруса.
— Страхотно беше, нали? — каза тя с усмивка.
— И защото се обичаме — Дейв изчака тя да потвърди или да отрече.
Тя не направи нито едното, нито другото.
— Не можеш просто да си отидеш — повтори той.
— А какво друго да правя?
— Говори с Вали. Кажи му да си намери друга медицинска сестра. Ела да живееш тук с мен.
Бийп поклати глава.
— Срещнах те преди десет години — продължи Дейв. — Бяхме любовници. Сгодихме се и щяхме да се оженим. Струва ми се, че те познавам.
— И?
— Ти си привързана към Вали, грижиш се за него, искаш той да се чувства добре. Но рядко правите секс, а — което е още по-показателно — не личи да имаш нещо против. Което ми говори, че не го обичаш.
Бийп отново не потвърди и не отрече.
— Мисля, че обичаш мен — каза Дейв.
Бийп погледна в празната си чаша от кафе, все едно можеше да прочете отговора в утайката.
— Да се оженим ли? — попита Дейв. — Затова ли се колебаеш? Защото искаш да ти предложа? Тогава ще го направя. Омъжи се за мен, Бийп. Обичам те. Обикнах те, когато бяхме на тринадесет и не мисля, че оттогава съм преставал да те обичам.
— Какво, дори когато беше в леглото с Манди Лав?
Той се усмихна тъжно.
— Може и да съм те забравял за няколко мига от време на време.
— Вярвам ти — отговори тя с усмивка.
— Ами деца? Искаш ли да имаш деца? Аз искам.
Бийп нищо не каза.
— Стоя тук и си изливам сърцето, а не получавам нищо в отговор. Какво става в главата ти?
Бийп вдигна поглед и Дейв видя, че плаче.
— Ако напусна Вали, той ще умре — каза тя.
— Не ми се вярва.
Бийп вдигна ръка да го накара да млъкне.
— Попита какво става в главата ми. Ако наистина искаш да знаеш, недей да ми противоречиш.
Дейв млъкна.
— През живота си съм направила много себични и лоши неща. Ти знаеш за някои от тях, но има и други.
Дейв й вярваше. Но искаше да й каже, че освен това тя е донесла радост и смях в живота на много хора, включително и в неговия. Тя обаче го беше помолила да слуша и той слушаше.
— Животът на Вали е в моите ръце.
Дейв премълча забележката си, но Бийп изрече онова, което той се канеше да каже.
— Окей, аз не съм виновна, че той е наркоман, не съм му майка, не съм длъжна да го спасявам.
Според Дейв Вали можеше и да е по-жилав, отколкото тя си мисли. От друга страна, Джими Хендрикс умря, Джанис Джоплин умря, Джим Морисън умря…