— Искам да се променя — каза Бийп. — Нещо повече, искам да възмездя грешките си. Време е да свърша нещо, което не е просто каквото ме вълнува за момента. Време е да направя нещо добро. Затова ще остана с Вали.
— Това ли е последната ти дума?
— Да.
— Всичко хубаво тогава — каза Дейв и бързо излезе от кухнята, за да не може Бийп да види, че плаче.
48.
Кремъл е в паника заради посещението на Никсън в Китай — съобщи Димка на Таня.
Бяха в жилището на Димка. Тригодишната му дъщеричка Катя седеше на коляното на Таня и двете разглеждаха книжка с картинки с домашни животни.
Димка и Наталия се бяха нанесли в Правителствения дом. Кланът Пешкови-Дворкини вече обитаваше три апартамента в сградата. Дядо Григорий беше в своето жилище заедно с дъщеря си Аня и внучката си Таня. Бившата съпруга на Димка, Нина, и синът му Гриша, вече малък ученик на осем години, бяха във втория апартамент. А сега Димка, Наталия и Катя също се нанесоха. Таня обожаваше племенниците си и винаги ги наглеждаше с радост. Понякога Правителственият дом й приличаше на село, където голямото семейство се грижеше за децата.
Хората често я питаха дали не иска да има свои деца. „Много време има“, отговаряше винаги Таня. Още беше едва на тридесет и две. Но не се чувстваше свободна да се омъжи. С Василий не бяха любовници, но тя беше посветила живота си на общата им нелегална работа. Първо с издаването на Несъгласие, после с тайното изнасяне на книгите на Василий на Запад. От време на време я ухажваше по някой от все по-малобройните подходящи ергени на нейна възраст и понякога тя излизаше на някоя и друга среща, а с единия дори преспа. Но не можеше да ги допусне в тайния си живот.
И сега животът на Василий беше по-важен от нейния. С издаването на Свободен човек той се превърна в един от най-големите писатели в света. След третата му книга, Застой, заговориха за Нобелова награда, само дето не можеха да я дадат на псевдоним. Таня беше каналът, по който произведенията на Василий стигаха на Запад и щеше да е невъзможно да опази такава огромна и страшна тайна, ако имаше съпруг.
Комунистите ненавиждаха „Иван Кузнецов“. Цял свят знаеше, че той не може да разкрие истинското си име от страх работата му да не бъде премахната, и така кремълските вождове наистина изглеждаха филистери. При всяко споменаване на произведенията му в западните медии, хората подчертаваха, че те никога не са издавани на руския, на който са написани, заради съветската цензура. Кремъл беснееше.
— Пътуването на Никсън беше голям успех — каза Таня на Димка. — В службата получаваме новините от Запада. Хората не спират да поздравяват Никсън за неговата далновидност. Казват, че това е огромна крачка към стабилност в целия свят. Пък и одобрението за него се е повишило, а тази година в Съединените щати има избори.
Идеята, че капиталистите империалисти могат да се свържат с непокорните китайски комунисти против СССР, беше ужасяваща за съветските водачи. Те тутакси поканиха Никсън в Москва, за да наклонят везните в своя полза.
— Сега отчаяно се мъчат да превърнат и московската визита на Никсън в успех — каза Димка. — Готови са на всичко, за да не се стигне до съюз между САЩ и Китай.
На Таня й хрумна нещо.
— Наистина ли са готови на всичко? — попита тя.
— Преувеличавам. А ти какво си науми?
Таня усети как сърцето й бие по-бързо.
— Биха ли освободили дисиденти?
— Ах — Димка знаеше, но нямаше да каже на глас, че Таня мисли за Василий. Той беше един от съвсем малкото хора, които знаеха за връзката й с дисидента. Димка беше прекалено внимателен, та да го споменава току-тъй. — КГБ предлага обратното: затваряне. Искат да приберат всички, които може да размахат някой протестен плакат пред лимузината на американския президент.
— Глупаво е — отвърна Таня. — Ако изведнъж затворим стотици хора, американците ще разберат — и те си имат шпиони — и това няма да им хареса.
Димка кимна.
— Никсън не иска критиците му да кажат, че е дошъл тук и е пренебрегнал целия проблем с човешките права. Не и в година на избори.
— Именно.
Димка се умисли.
— Трябва максимално да се възползваме от тази възможност. Утре има среща с хора от американското посолство. Питам се дали не мога да използвам това…
Димка беше променен. Причината беше нахлуването в Чехословакия. До този момент той упорито се придържаше към вярването, че комунизмът може да се реформира. Но през шестдесет и осма видя, че когато няколко души успеят да напреднат в промяната на същината на комунистическото управление, усилията им биват смазани от онези, които имат интерес нещата да си останат същите. Хора като Брежнев и Андропов се наслаждаваха на властта, статута и привилегиите. Защо да рискуват всичко това? Димка вече беше съгласен със сестра си — най-големият проблем на комунизма беше, че всеобхватната власт на партията винаги задушаваше промяната. Съветската система беше безпомощно замръзнала в ужасен консерватизъм, досущ като царския режим преди шестдесет години, когато дядо му е бил майстор в Путиловата машиностроителна фабрика в Петроград.