— Така беше, за известно време. Но от шест месеца не са ми предлагали прилична роля. Мога да играя смелото момиче в един спагети-уестърн, стриптийзьорка в някакъв забутан театър и която си искам роля в Иисус Христос суперзвезда по време на турнето в Австралия.
— Съжалявам. Нямах представа.
— Това не стана спонтанно.
— Какво искаш да кажеш?
— Няколко журналисти ми казаха, че са им се обадили от Белия дом.
— Било е организирано?
— Така смятам. Виж сега, аз бях знаменитост, която нападаше Никсън при всеки сгоден случай. Не е изненадващо, че той ми заби нож, когато бях достатъчно глупава да му дам тази възможност. Даже не е нечестно: аз правя всичко по силите си, за да остане той без работа.
— Малко множко е за теб.
— А може и да не е Никсън. Кой наш познат работи в Белия дом?
— Братът на Бийп? — Дейв не можеше да повярва. — Кам ти е причинил това?
— Навремето в Лондон той се влюби в мен, а аз го отсвирих малко грубичко.
— И той се сърди толкова години?
— Не мога да го докажа.
— Гадина с гадина!
— И така, пуснах готината холивудска къща на пазара, продадох кабриото и опаковах сбирката съвременно изкуство.
— Какво ще правиш?
— Като начало — лейди Макбет.
— Ще бъдеш страхотна. Къде?
— Страдфорд на Ейвън. Постъпвам в Кралския Шекспиров театър.
— Една врата се затваря, а друга се отваря.
— Толкова съм щастлива, че пак ще играя Шекспир. Минаха десет години, откак играх Офелия в училище.
— Гола.
Иви се усмихна горчиво.
— Каква малка фукла бях.
— И беше добра актриса дори тогава.
Иви се изправи.
— Ще те оставя да се приготвиш. Наслади се на тази вечер, братче. Аз ще съм в публиката и ще подскачам.
— Кога тръгваш за Англия?
— Самолетът ми е утре.
— Кажи ми кога започвате да поставяте Макбет. Ще дойда да те гледам.
— Ще бъде мило.
Дейв излезе с Иви. Сцената беше временна, изградена в единия край на игрището. Зад нея цяла орда помощници, озвучители, хора от звукозаписната компания и привилегировани журналисти се мотаеха по тревата. Гримьорните всъщност бяха шатри, разположени в оградена с въже зона.
Бъз и Лу бяха тук, но от Вали нямаше и следа. Дейв разчиташе Бийп да го доведе навреме. Тревожно се питаше къде ли са сега.
Малко след като Иви си тръгна, родителите на Бийп дойдоха зад сцената. Дейв отново беше в добри отношения с Бела и Уди. Реши да не им предава подозренията на Иви, че Кам настройва пресата срещу нея. Демократи открай време, те и без друго вече се дразнеха, че синът им работи за Никсън.
Дейв искаше да знае мнението на Уди за шансовете на Макгавърн.
— Джордж Макгавърн има един проблем — обясни Уди. — За да бие Хюбърт Хъмфри и да получи номинацията, той се принуди да прекърши властта на старите барони на Демократическата партия, градските кметове, губернаторите на щатите и шефовете на профсъюзите.
Дейв не беше проследил това в подробности.
— И как успя?
— След бъркотията в Чикаго през шестдесет и осма, партията пренаписа правилата, а Макгавърн беше председател на комисията, която направи това.
— И защо е проблем?
— Защото старите брокери на властта не искат да работят за него. Някои го презират дотолкова, че започнаха движението Демократи за Никсън.
— Младите хора го харесват.
— Трябва да се надяваме, че това ще е достатъчно.
Най-сетне Бийп пристигна с Вали. Семейство Дюър отидоха в неговата гримьорна. Дейв облече сценичния си костюм — червен гащеризон и рокерски ботуши. Направи няколко упражнения за подгряване на гласа. Докато пееше гами, влезе Бийп.
Тя го дари със слънчева усмивка и целувка по бузата. Както винаги, озари помещението със самото си влизане. „Не трябваше да я оставям да си иде“, помисли Дейв. „Що за идиот съм?“
— Как е Вали? — попита той притеснено.
— Взе малко дрога, колкото да изкара концерта. Като слезе от сцената, ще се надруса. Може да свири.
— Слава Богу.
Бийп беше със сатенени шорти и бюстие с пайети. Малко беше наддала на тегло от записа на албума насам, както забеляза Дейв: бюстът й беше понатежал и дори имаше сладко малко коремче. Той й предложи питие. Тя поиска кола.
— Запали си цигара.
— Отказах ги.
— Затова си наддала.