— Не, не е затова.
— Не беше забележка. Изглеждаш възхитително.
— Ще напусна Вали.
Това го потресе. Извърна се от бара и я зяпна.
— Олеле. Той знае ли вече?
— Ще му кажа довечера, след концерта.
— Какво облекчение. Ами всичко, което ми наговори — че искаш да не си такава егоистка и да спасиш живота на Вали?
— Имам по-важен живот за спасяване.
— Своя?
— На бебето ми.
— Иисусе Христе. Бременна си.
— В третия месец.
— Затова фигурата ти е променена.
— А от пушенето ми се гади. Даже и трева не пуша вече.
Високоговорителят в гримьорната, марка Таной, изпука и нечий глас обяви:
— Пет минути до излизането на сцената, народе. Всички сценични техници да са по местата си.
— Щом си бременна, защо тогава напускаш Вали? — попита Дейв.
— Нямам намерение да отглеждам дете в такава среда. Едно е да жертвам самата себе си, друго е да причинявам нещо подобно на дете. То ще има нормален живот.
— Къде ще идеш?
— Връщам се при мама и татко — тя тръсна глава в почуда. — Невероятно е. В продължение на десет години правя каквото мога, за да ги разкарам, но когато ми потрябва помощта им, те просто казаха „да“. Изумително е, мамицата му.
Високоговорителят обяви:
— Една минута, хора. Членовете на групата са любезно поканени да отидат в крилата, когато са готови.
Една мисъл порази Дейв.
— Три месеца…
— Не знам чие е бебето. Заченах, докато записвахте албума. Бях на хапчета, но понякога ги забравям, особено като се гипсирам.
— Но ти ми каза, че двамата с Вали рядко правите секс.
— Рядко не значи никога. Бих казала, че вероятността бебето да е на Вали е десет процента.
— Значи е деветдесет процента мое.
Лу надникна в шатрата.
— Излизаме — каза той.
— Идвам — отвърна Дейв.
Лу се махна и Дейв каза на Бийп:
— Ела да живееш с мен.
Тя го зяпна.
— Сериозно ли?
— Да.
— Дори детето да не е твое.
— Сигурен съм, че ще обичам твоето бебе. Обичам теб. По дяволите, обичам и Вали. Ела да живееш с мен, моля те.
— Божичко — възкликна тя и заплака. — Надявах се и се молех да го кажеш.
— Означава ли това, че ще дойдеш?
— Разбира се. За това копнеех.
Дейв имаше чувството, че слънцето изгрява.
— Е, тогава това и ще направим.
— А какво ще правим с Вали? Не искам той да умре.
— Имам една идея — отговори Дейв. — Ще ти кажа след шоуто.
— Излизай на сцената. Чакат те.
— Знам — той нежно я целуна по устните. Тя го обхвана с ръце и го прегърна. — Обичам те — каза Дейв.
— И аз те обичам. Не бях с ума си да те изпусна.
— Не го прави отново.
— Никога.
Дейв излезе. Притича през тревата и се качи по стълбите към кулисите, където го чакаха другите. После му дойде идея.
— Забравих нещо — каза той.
— Какво? Китарите са на сцената — отвърна Бъз раздразнително.
Дейв не отговори. Отърча обратно до гримьорната си. Бийп още беше там, седеше и бършеше очи.
— Ще се оженим ли? — попита Дейв.
— Добре — отговори Бийп.
Дейв пак хукна към кулисите.
— Всички ли са добре? — попита той.
Всички бяха добре.
Дейв изведе групата на сцената.
Клаус Крон покани Ребека на питие след заседанието на градския парламент в Хамбург.
Ребека се смути. Бяха минали четири години, откакто тя прекрати тяхната любовна афера. Знаеше, че през последната година Клаус излиза с една хубава жена, която отговаря за членството в някакъв профсъюз. В същото време Клаус ставаше все по-влиятелен в Свободната демократическа партия, към която принадлежеше и Ребека. Клаус и приятелката му бяха подходяща двойка. Всъщност, Ребека беше чувала, че планират да се оженят.
Затова го изгледа обезсърчаващо.
— Не в Яхт — побърза да уточни Клаус. — На някое не толкова потайно място.
Ребека се успокои и се разсмя.
Отидоха в един бар в центъра, недалеч от сградата на градската управа. За доброто старо време Ребека поръча чаша Зект.
— Минавам направо на въпроса — каза Клаус, още щом получиха питиетата. — Искаме да се явиш на избори за националния парламент.
— О! — възкликна тя. — По-малко щях да се изненадам, ако беше опитал да ме сваляш.