Клаус се усмихна.
— Не се изненадвай. Ти си интелигентна и привлекателна, говориш добре и хората те харесват. Тук, в Хамбург, те уважават хора от всички партии. Имаш почти десет години опит в политиката. Ще бъдеш много ценна.
— Но е толкова внезапно.
— Изборите винаги изглеждат внезапни.
Канцлерът Вили Бранд беше организирал предсрочни избори, които щяха да се проведат след осем седмици. Ако Ребека приемеше, можеше да стане депутат преди Коледа.
Когато преодоля изненадата, Ребека усети, че няма търпение. Нейното страстно желание беше Германия да се обедини отново, за да може тя самата и още хиляди германци да се съберат със семействата си. Никога нямаше да постигне това в местната политика, но като депутат в националния парламент можеше да има известно влияние.
Свободните демократи, нейната партия, бяха в коалиционното правителство заедно със социалдемократите на Вили Бранд. Ребека беше съгласна с неговата Остполитик — опит за контакт с Изтока въпреки Стената. Вярваше, че това е най-бързият начин да се отслаби източногерманският режим.
— Ще трябва да разговарям със съпруга си — каза тя.
— Знаех, че ще кажеш това. Жените винаги го казват.
— Това би означавало да го оставям сам за много време.
— Така е със съпрузите на всички депутати.
— Но моят съпруг е специален.
— Наистина.
— Ще говоря с него тази вечер — каза Ребека и стана.
Клаус също стана.
— Нещо лично…
— Какво?
— Ние се познаваме много добре.
— Да…
— Това е твоята съдба — той говореше сериозно. — Призванието ти е да бъдеш политик на национално ниво. Всичко по-малко от това ще бъде похабяване на таланта ти. Престъпно похабяване. Убеден съм.
Ребека се изненада на сериозността му.
— Благодаря ти.
Докато шофираше към дома, тя се чувстваше едновременно възторжена и замаяна. Внезапно се отваряше ново бъдеще. Мислила беше за националната политика, но се страхуваше, че ще й бъде прекалено трудно бидейки жена и съпруга на инвалид. Но сега, когато това стана повече от фантазия, Ребека гореше от желание.
От друга страна, какво щеше да прави Бернд?
Ребека паркира и се втурна у дома. Бернд седеше до кухненската маса в инвалидната си количка и оценяваше училищни работи с остър червен молив. Беше се съблякъл и носеше халат, който можеше да си сложи сам. За него най-трудната дреха бяха панталоните.
Ребека веднага му каза за предложението на Клаус.
— Преди да отговориш, нека ти кажа още нещо. Ако не искаш да го правя, няма да го правя. Без спорове, без съжаления, без обвинения. Ние сме партньори и това означава, че никой от нас няма право да променя живота ни едностранно.
— Благодаря — рече Бернд. — Но нека обсъдим подробностите.
— Бундестагът заседава от понеделник до петък в около двадесет седмици годишно и присъствието е задължително.
— Значи средно в годината ти ще отсъстваш около осемдесет нощи. Мога да се справя с това, особено ако вземем медицинска сестра, която да идва и да ми помага сутрин.
— Ще имаш ли нещо против?
— Разбира се, че ще имам. Но несъмнено така нощите ти у дома ще са по-сладки.
— Бернд, ти си толкова добър.
— Ти трябва да го направиш. Това е твоята съдба.
За миг Ребека се разсмя.
— И Клаус каза същото.
— Не се изненадвам.
И съпругът, и бившият й любовник смятаха, че трябва да го направи. Тя — също. Притесняваше се: вярваше, че може, но щеше да е трудно. Националната политика беше по-тежка и по-грозна от местното управление. Пресата щеше да е злостна.
„Мама ще се гордее с мен“, помисли Ребека. Карла трябваше да е водач и навярно щеше да стане, ако не беше затворена в Източна Германия като в тъмница. Тя щеше да се вълнува, че дъщеря й осъществява нейната съсипана амбиция.
Обсъдиха всичко през следващите три вечери, а на четвъртата пристигна Дейв Уилямс.
Не го очакваха. Ребека се удиви, като го видя на прага, с кафяво велурено сако и с малък куфар с етикет от хамбургското летище.
— Можеше да се обадиш! — каза Ребека на английски.
— Загубих ти телефона — отвърна той на немски.
Тя го целуна по бузата.
— Каква чудесна изненада!
Ребека хареса Дейв още по времето, когато Плъм Нели свиреха на „Репербан“, а момчетата дойдоха тук за единственото си свястно хапване за цяла седмица. Дейв беше добър за Вали, чийто талант разцъфтя в партньорството им.