Антония отвори и се изненада.
— Не казвай името ми — рече Мария.
Антония се озадачи, но мислеше бързо и се съгласи.
— Добре.
— Можем ли да поговорим?
— Разбира се. Влез.
— Би ли дошла в кафенето по-нататък на улицата?
Антония се учуди, но отговори:
— Разбира се. Ще помоля мъжа ми да изкъпе децата… Хмм, дай ми петнадесет минути.
— Твърдо.
Когато Антония дойде в кафенето, попита:
— Апартаментът ми подслушва ли се?
— Не знам, но е възможно, понеже сега работиш за специалния прокурор.
— Олеле.
— Ето какво — поде Мария. — Аз не работя за Дик Никсън. Вярна съм на Министерството на правосъдието и на американския народ.
— Добре…
— В момента нямам нищо конкретно, което да ти кажа, но искам да знаеш, че ако има някакъв начин да помогна на специалния прокурор, ще го направя.
Антония беше достатъчно умна и схвана, че получава предложение да има свой шпионин в Министерството на правосъдието.
— Това би могло да е наистина важно — каза тя. — Но как ще поддържаме контакт, без да разкриваме играта?
— Обаждай ми се от уличен телефон. Не се представяй. Казвай нещо за пиене на кафе. Ще се срещам с теб тук, в същия ден. По това време удобно ли е?
— Отлично е.
— Как вървят нещата?
— Още едва започваме. Търсим подходящи юристи за екипа.
— По този въпрос имам предложение: Джордж Джейкс.
— Като че ли съм го срещала. Припомни ми кой е.
— Работи за Боби Кенеди в продължение на седем години. Първо в Правосъдието, когато Боби беше главен прокурор, а после в Сената. След убийството на Боби отиде във Фосет Реншоу.
— Звучи идеално. Ще му се обадя.
Мария се изправи.
— Да си тръгнем поотделно. Намалява възможността да бъдем забелязани заедно.
— Не е ли ужасно, че трябва да действаме толкова потайно, когато всъщност вършим правилното нещо?
— Знам.
— Благодаря, че дойде да ме видиш, Мария. Наистина го оценявам.
— Довиждане. Не казвай името ми на началника си.
Камерън Дюър имаше телевизор в кабинета си. Когато от Сената предаваха заседанията на Комисията Ървин, телевизорът работеше непрестанно — както и почти половината телевизори във Вашингтон.
В понеделник следобед, седемнадесети юли, Кам работеше по доклад за новия си началник, Ал Хейг, който замени Боб Холдеман като завеждащ личния състав в Белия дом. Кам не обръщаше голямо внимание на предаваните по телевизията показания на Александър Бътърфийлд, фигура от средно ниво в Белия дом, който организираше дневната програма на президента през първия мандат на Никсън, а после напусна и оглави Федералното управление на въздухоплаването.
Един от юристите в комисията на име Фред Томпсън разпитваше Бътърфийлд.
— Известно ли Ви беше инсталирането на някакви подслушвателни устройства в Овалния кабинет на президента?
Кам вдигна поглед. Това беше неочаквано. Подслушвателни устройства — обикновено наричани бръмбари — в Овалния кабинет? Определено не.
Бътърфийлд дълго мълча. Залата на Комисията притихна.
— Иисусе Христе — прошепна Кам.
Най-сетне Бътърфийлд каза:
— Известно ми беше за подслушвателните устройства. Да, сър.
Кам стана.
— Не, по дяволите! — кресна той.
По телевизията Томпсън попита:
— Кога бяха инсталирани тези устройства в Овалния кабинет?
Бътърфийлд се поколеба, въздъхна, преглътна и отговори:
— Горе-долу през лятото на седемдесета.
— Боже всемогъщи! — викаше Кам в празния кабинет. — Как е възможно това да се случи? Как е възможно президентът да е толкова глупав?
— Кажете ни малко за действието на тези устройства. Как се активират например — попита Томпсън.
— Млъквай! Млъквай, мамицата ти! — викна Кам.
Бътърфийлд подхвана дълго обяснение за системата и накрая разкри, че се активира от глас.
Кам отново седна. Това беше катастрофа. Никсън тайно беше записвал всичко, което става в Овалния кабинет. Беше говорил за влизане с взлом, за подкупи и за изнудване, а през цялото време беше бил наясно, че неговите инкриминиращи думи се записват.
— Глупак, глупак, глупак! — крещеше Кам.
Можеше да предположи какво следва. И Комисията Ървин, и специалният прокурор щяха да поискат да чуят записите. И почти сигурно щяха да успеят да принудят президента да ги предаде — те бяха ключово доказателство в няколко криминални разследвания. И тогава целият свят щеше да узнае истината.