Никсън не призна никакви грешки. Не каза, че е извършил престъпления, че е лъгал и е опитал да прехвърли вината върху други. Отгръщаше страниците на речта си и изброяваше своите външнополитически победи: Китай, преговорите за ограничаване на въоръженията, близкоизточната дипломация. Завърши дръзко, с нотка на гордост.
— Свърши се — малко невярващо рече Мария.
— Победихме — отвърна Джордж и я прегърна.
После, без да се замислят, те започнаха да се целуват.
Струваше им се, че това е най-естественото нещо на света.
Не беше внезапен изблик на страст. Целуваха се игриво, проучваха устните и езиците си. Джордж имаше вкус на вино. Беше като откриването на очарователна тема за разговор, която по-рано са пренебрегвали. Мария усети, че едновременно го целува и се усмихва.
Скоро обаче прегръдката им стана страстна. Мария изпитваше толкова силно удоволствие, че задиша тежко. Разкопча синята риза на Джордж, за да усети гърдите му. Почти беше усетила какво е да държи кокалестото тяло на някой мъж в ръцете си. Наслаждаваше се на докосването на едрите му длани върху интимните й части, толкова различно от докосването на нейните нежни пръсти.
С крайчеца на окото си видя, че котките излизат от стаята.
Джордж я гали изненадващо дълго. Досега тя беше имала само един любовник и той не беше така търпелив — досега вече щеше да е отгоре й. Разкъсваше се между удоволствието от нещата, които Джордж правеше, и почти паническата потребност да го усети вътре в себе си.
Тогава най-сетне и това стана. Беше забравила колко е хубаво. Притисна гърдите му към своите и вдигна крака, за да го допусне по-навътре. Повтаряше името му отново и отново, докато я надвиха спазмите на удоволствието и тя извика. След миг усети как той се изпразва вътре в нея и това я накара да се свие още веднъж.
Лежаха слети и дишаха тежко. Мария не можеше да се насити да го докосва. Притисна една ръка на гърба му, а другата на главата му, усети тялото му. Почти се боеше, че той може да не е истински и всичко това да е сън. Целуна смачканото му ухо. Усети горещия му дъх върху шията си.
Дишането й бавно се успокои. Светът наоколо отново стана истински. Телевизорът още работеше и предаваше реакциите на президентската оставка. Тя чу коментаторът да казва:
— Това наистина беше важен ден.
Мария въздъхна.
— Определено — рече тя.
Джордж смяташе, че бившият президент трябва да иде в затвора. Много хора бяха на същото мнение. Никсън беше извършил повече от достатъчно престъпления, заради които заслужаваше да бъде осъден на затвор. Това не беше средновековна Европа, та кралете да са над закона — това беше Америка и правосъдието беше еднакво за всички. Съдебната комисия в камарата постанови импийчмънт за Никсън и конгресът одобри доклада й със забележителното мнозинство от четиристотин и дванадесет срещу три гласа. Общественото мнение одобряваше импийчмънта с шестдесет и шест срещу двадесет и седем процента. Джон Ерлихман вече бе осъден за престъпленията си на двадесет месеца затвор — нямаше да е честно онзи, който му беше заповядвал, да избегне наказанието.
Месец след оставката президентът Форд помилва Никсън.
Джордж беше възмутен, също като почти всички други. Прессекретарят на Форд подаде оставка. Вестник Ню Йорк Таймс писа, че помилването е „дълбоко неразумно, спорно и несправедливо действие“, което с един удар разрушава доверието в новия президент. Всички бяха на мнение, че Никсън се е спазарил с Форд, преди да му предаде поста.
— Повече не мога да понасям това — каза Джордж на Мария. Двамата бяха в нейната кухня и той смесваше зехтин и червен винен оцет, за да подправи салатата. — Да си седя зад бюрото във Фосет Реншоу, докато страната отива по дяволите.
— Какво ще правиш?
— Много мисля за това. Искам да се върна в политиката.
Мария се обърна да го погледне и Джордж с изненада видя по лицето й неодобрение.
— Какво имаш предвид? — попита тя.
— Конгресменът от избирателния район на майка ми, Девети район в Мериленд, се пенсионира след две години. Мисля, че мога да получа номинацията за неговото място. Всъщност, знам, че мога.
— Значи вече си говорил с тамошната организация на Демократическата партия.
Мария определено му се сърдеше, ала Джордж нямаше представа защо.
— Просто проучвателни разговори, да.
— Преди да говориш с мен.